2018/12/01

Събота. Декември. Тишина

2

Събота. Декември. Тишина. Шумулкат страниците на неизписаното ново, дето послеписът му е „щастие”. Перца от разрошени птици му сочат посоките. Дори да закъснее, всичко е когато-тогава. А вятърът, направен от въздишките на всички дни, целува миглите на Зимата. Събирам си усмивките, от тях стават звездици за Коледа. По няколко в картонената къщичка за котета. И за неделните врабци. За дърветата, жадни за пролет. И за Света, дето си търси вълшебните приказки.
Когато си орисан за летене, не чакаш чудеса, а ги раздаваш... 

 

изображение: интернет

2 коментара:

Марио Руменов каза...

Последното ми допада страшно много!

Хриси каза...


Радвам се, г-н Руменов! :)
Човек е по-богат и по-щастлив, когато дава, отколкото когато очаква да получи...