2018/11/24

Където и в най-тъмното е светло

0

Доскоро тъй прилична на хамбар,
Душата е отново топла къща.
И светло, и прегърнато е там,
където е копнежът да се връщаш.
В най-тъмното, де студ жесток оре
на факлица я сторвах – за да сгрява.
Душата ми позна табун коне,
що тропат по замръзнала жарава.
И в здрача на ноември бял светлик
завърза сто надежди на кордела.
Остави ги да чуват всеки вик,
прехвръкнал от ръба на безпредела.
А щастието – пътник разпилян,
де тихото си търси да отседне
след друмите остава само там,
където и в най-тъмното е светло. 

Х 

Рисунка: Бояна Петкова