2018/11/18

Кутийка за мелодии

0

Неделя е. От онези недели, в които си позволяваш да се насладиш на всяка секунда домашен уют. На ароматното кафе в затоплено легло, на драскащите по стъклата нокти на ноемврийския студ. Не е утрин, но не е и обед – амбивалентното време си прави люлка от минутите, киска се на напомнящите за себе си сериозности и изследва формите от утайка по дъното на чашата. Разнася се мелодия. Нежна, ангелска, като от орган. Толкова неземен звук, че неволно се заслушваш. А извира от теб... Те, събудените камбанки, най-ясно звучат в тишина. 

В Тишината има много музика, но за да звучи, ú трябват чисти, просторни зали. Ти самият да си камерната сцена, на която танцуват. В мен често звучат мелодии – дошли незнайно откъде. Аранжименти, които не съществуват. Ненаписани още песни, с думи и своя мелодия. Идват от неземни места... а сякаш всякога са били у мен. Насищат пространствата ми с вълшебство, превръщат ме в песен и отлитат към други зали. Иска ми се да разбирах от ноти, за да мога да ги извадя навън, да им облека одежди, за да ги чуват и други. Толкова много музика, че понякога пръстите ми тактуват по плота, сякаш да отпечатат там стъпките на мелодията. Тя ситни с фолклорен ритъм, може да превръща тъжните песни в жизнерадостни. Може да сътвори песен от нищото, да композира от Тишината симфонии, да завихря валсове или просто да си тананика детски песнички.

И цялата магия се случва вътре в теб. Ти си кутийката, в която има всичко. Защото Тишината и Звукът са един и същи дансинг, но с различна акустика.




 Изображение: "Inside a violin" /Cyril Rolando