2018/11/12

Покана за танц

0

Меко свети под щедрото следобедно слънце трошливата шума. Пази сънища за гълъбите и отглежда топлина за пролети. Стъпките ми срещат изпуснати пухчета от забързани птици. Нежни многоточия по алфалта, зажаднял за рисунки от дъжд. Почти го настъпвам – бяло и мъничко, готово да разказва. За старото в новата седмица. За новото в остарелите дни. За безкрай от прегърнати небета. Ангелски знак, чийто шепот утихна в дланите ми. Всеки мрак е покана за танц към слънцето отвътре... 🌞



снимка: личен архив