2018/11/02

Последен огън

0

Току-що пристигнал, ноември начена закачливи опити да гаси цветния огън по дървета и храсти. Всъщност му харесва да разрошва немирните коси на Есента. Да гледа как танцуват листата във въздуха и да опазва крехката им трошливост от човешки стъпки. Но не може да забрани на дървесните сърца да ги прегръщат. Да милват коси и рамене, докато се втурват да преследват слънчеви зайчета по паважа. Есента си отива, раздавайки и последния огън.
Никое сбогуване не е тъжно, щом зарежда взаимно с топлина.🍁🌞