2018/10/06

За феите и усмивките

0

Тя... тя ме познава само от снимки. Една малка феичка на пет, която не говори, но така добре ме „чете” и ме „чува”. Отвъд разстоянията, отвъд времето. Пише ми всеки ден... и рисува. Днес нейната „Фея Хиси” си търсела усмивката и... двете я търсили заедно. Сред слънце и дъжд, но без облаци. На феята ú било мъчно за изгубената усмивка. И затова била само с едно ухо, защото усмивките не могат да се намерят, ако не ги чуваш... А как звучи усмивката, според малката фея? Звучала като мама, която чете приказки за лека нощ и прегръща. Звучала като момиче, което танцува в локвите под дъжда... без обувки. И като котенце, което се сгушвало на топло в краката. И като всичко...
Чета през сълзи и си мисля, че тя, детската обич, чува отвъд всичко. Благодаря ти от цялото си сърце, (мое) мило детенце! 💝


Рисунка: Али (5 г.)