2018/09/05

Завинаги мое море

0

Една мечта, със друго име - грешка. Или може би не бе. Небе да бе...
Едно море, тъй дълго чакало да запрегръща, че понякога не връща влезлите.
Едно солено вкъщи, където само лятото умее да те прати – на слънцето да погостуваш.
Едни врати в разляна синева, с най-търсените отговори вътре.
Един затоплен бряг, нетърпелив за многоточия от стъпки.
Един плаж с рошав пясък и без миди. Където чайките приспиваха крилата си.
Един разнежен вятър, догоре пълен с лято. И залезът с прокапващата нощ.
Едно перце, загубено от гларус. Оставено от ангел – да ме връща.
Една сълза, търкулната под шапката. Море е, ще изсъхне.
Завинаги мое. А миговете помнят...


 

снимка: личен архив /лято 2018/