2018/05/19

Приказка от два свята

2

Навън лятото се провира сред клоните на липите, отсипва аромати, премерва синьото горе, подбутва пяната на облаците. И решава да отсипе мъничко дъжд, така по майски, за освежаване. Зеленото на листата се нуждае от блестящи капчици роса, нали. Затова пък когато вали, и е събота, и е лежерно... тогава е идеалното време за приказки от светове. Или просто да се свреш в някой таван, а защо не и в Та-вана на хонтолулите, откъдето започва пътят към приключенията... И приказката от два свята. Да!

Но аз мъничко избързвам. Сигурно ще питате какво е това хон...хон... така де, къде е този Та-ван, къде води приключението и най-вече, откъде имам всички тези приказности за съботни удоволствия? Красива кутия с небесен пейзаж, вятърна мелница, потънала в мрака и осветен от луната порутен хамбар. Вътре има съкровища – изтриваем маркер, карта като тези, пиратските, кутийка с вълшебни предмети-картички и книжка. Аххх, книжката!!!! Цеели 100 страници приключения! Ами, признавам си, че още когато ги видях във фейсбук на стената на автора, такива едни вълшеееееебни, нереално красиви и просто великолепнести, направени специално за празника на детето на 1 юни, им се възхитих неимоверно... А после Ники (Никола Райков, разбира се!) ме изненада с тях... а на живо, уверявам ви, са ооооще по-магични!


Но чакайте да ви кажа... Щом отворих кутията... магията започна да действа!!! Смалявах се, смалявах се... и вече бях на 4! От вълшебната карта с невероятните рисунки на Мая Бочева ме гледаха 10 чудни места - разрушен хамбар, скални дупки, стара къща, хълмчета, вековно дърво, кладенец... Как без кладенец!!! Само че подземен... И още няколко локации – ще ги откриете сами. Време беше за приключение, и за да разбера как се потегля, първо трябваше да отворя книжката. Ако вече сте държали в ръце предишните книжки на Никола, вече знаете, че те всички имат невероятно оформление и са истинско удоволствие за взора. Тази също бе с твърди корици, със страници, сякаш направени от старинен папирус. А картинките!!! Всяко дете би било очаровано да се срещне с приказните геройчета, кое от кое по-симпатични. И хем познатички такива, уж съвременни... и все пак от друг свят. 

Дааа. Този път, отгърнете ли кориците на книгата-игра, ще се озовете директно в един от двата свята, които крепят приказката – този на странните тавански същества, хонтолулите. Питахте какво са? Амиииии... нещо като плъхчета, нещо като кенгурчета (имат си джобчета за криене на магически предмети в козинката), и са малки, и предимно страхливи. Но едно от тях не е. И точно то ще ви поведе към другия свят – този на сенките и изчезналите Човечища. Свят без покрив и стени, в който всичко е и познато, и не съвсем... Но чакайте! Не се тръгва на път, без да се запасиш с оръжие, нали... или поне с нещо, което да можеш да напипваш в джоба си, ей така, за опора и късмет. Тук на помощ идва кутийката с 29 картички-предмети, от които по време на приключението ще се сдобивате – с николко или няколко...

И така... вече е тъмна нощ, звезди сияят, и ние напускаме хонтолулския свят с малкия, безстрашен приключенец, за да проучим другия свят, и междувременно, да си създадем приказка. Или много приказки, защото... ами, защото всяко място на вълшебната карта е възможност за нова история, скрита между страниците на книжката. Дали ще поемете към ей онова бодливо дърво, което прилича на куп изправени вилици, или ще си глътнете страха и ще надникнете надолу към тъмното на подземния кладенец... вие избирате! Книжката ще ви упътва какво има там и кой живее вътре... Аз няма да издавам. Но пък ще ви кажа, че те не са никак страшни... даже са забавни и много отзивчиви. И какви имена имат само! Плъзгащият със-сс-кач, мосю Дьо Тара Лу Лиеж, Тао Мъх, Дългоезичникът, Белият каменолап. Те са уникални и мъдри, а какво са... или на какво приличат, и това ще разберете сами. 


Всичко е толкова магическо, защото се случва нощем. Почти като насън, а насън са интересни всички вълшебства, защото оживяват... И не само. И този път автор и художник са дали всичко от себе си... не, не... даже са надминали себе си, за да предложат едно наистина вълнуващо приключение, на което тръгваш дори без фенер. Ей така, само под светлината на отгризнатия кръг в безтаванния свят. Разбира се, пътешествието не остава без последствия, защото... знайно е, че хонтолулът е хонтолул, когато е на път, а и всички изчезнали Човеци също... и в това търсене всеки ще научи по нещо за себе си. Приказката не би била приказка, ако няма поука, а този път всяка история има безброй много поуки.

И така... Смалена и на 4, започнах да приключенствам в двата свята, създавайки приказки. Всяка може да е дълга, колкото изберете, да я паузирате за известно време, и да продължите, когато ви се продължава. Щом затворите книжката, магията спира да действа и пораствате, но пък е така забавно да влизаш и излизаш от календарната градина, без това да се отразява на друго, освен на настроението ти. То, когато имаш за другар в нощните приключения един малък, косматичък и мега любопитен безстрашко, чиито лапички се разтреперват самм-ммм-ммички, няма от какво да те е страх.

Децата от всички възрасти ще научат, че светът за откриване е самия Живот, в който все някога се втурваш, когато напуснеш бащиния дом и майчината прегръдка. И понеже това, което прави интересен животът, е възможността сам да напишеш своята история за него, изтриваемият маркер иде да напомни, че грешките са поправими. Че всъщност не са грешки, а опитност, след която си някак по-мъдър... по-пораснал. Че всеки страх може да се обръща в предимство, когато разбереш, че е бил само сянка, на която си дал мнооого страшна форма. Но пък като я опознаеш, даже може да ти стане приятел. Изтривайки цифрите с вълшебния маркер, за да промениш маршрута си, разбираш, че всеки избор, който правиш, подлежи на промяна. Че всякога можеш да избереш нещо друго, ново и различно, без това да лишава от смисъл предишните твои избори. Колко хубаво! :)

А вълшебните предмети от кутийката? Те ли... амиии, те са просто награда за безстрашие. И за да се знае, че всичко, което притежаваш, не остава завинаги твое, а за да бъде наистина полезно, трябва да бъде обменяно. Само когато се случва обмен, може всеки да се обогати дотолкова, че физическите предмети да са само стълбичка към по-големите богатства. 

Вълшебната „Приказка от два свята” е невероятно съчетание от вълшебства, сътворени със слово, рисунки, мисъл и смисъл. Никола Райков и Мая Бочева за пореден път скрепяват дланите на полезното и приятното по начин, който създава неимоверна близост между малки и големи, деца и родители. Светове за откриване, опознаване и учене чрез игра. Най-прекрасния начин да научаваш! Пък и щом си имаш звезден прах, приключенстваш си без страх. Дааа, това ми пожела Ники в посвещението. Благодаря! :)

За мен бе невероятно удоволствие да се докосна до тези светове, които нямат друг аналог у нас. Заслужават си всяка награда, а вече разнасят и славата на българските си създатели по света. Пожелавам наслука на вълшебната им кутия със съкровища, и да стават все повече откривателите им от всички възрасти! Наслука!

Изображения: личен архив

2 коментара:

Секс шоп каза...

Доста интересно е написано. Човещината е най-важна!

Хриси каза...

Благодаря Ви! :)