2018/05/01

Щом отляво е безстрашие

В лепкавата нега на априлския късен следобед ми се счуваха задъханите стъпки на бързащия Май. А сред трамвайния звънтеж и свистене на гуми, сред шума и гълчавата, сред прашен вятър от гълъбови крила, под мигащите очи на светофарите, като в забавен каданс човешкия поток заобикаляше островче от магия.
Тя и той, в непоносимото безгрижие на двайсетте. Скрепени в прегръдка с вълшебно лепилце от заедност, която свети. Щастието ú се смееше през рамото му, запращайки усмивки към непукизма на бързащите стъпки. Дланите му  - молитвено заровени в облак от коси с цвят на пшеница. Лицето му бе побрало цялото блаженство на мига. И в онзи отрязък от време на безпаметния асфалт, насред градския грохот, то благоговейно вдъхваше всяка секунда близост.

Светът ще е орисан всякога на обич, щом отляво пулсира безстрашие. 



изображение: интернет

0 коментара to “Щом отляво е безстрашие”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger