2018/02/16

Щом зимата свети така

Утринта се гримира със слънце и си окачи усмивките. Заради Петък - този щур, последен мохикан на седмицата Заради свободата да си рисуват окрилено щастие. Да моделират сърца от кафеена утайка и да съчиняват истории за птици... и полети.

Светът е обречен на пролет, щом зимата свети така. :)



изображение: интернет

2018/02/13

Мънистата на радостта

Вторникът примигва в сиво - комичен опит за стоманен взор. Всъщност свети в сребърно... заради онези усмивки в осмия час. А из футуристичните лабиринти на кафеената утайка се гонят сенки на чудеса. Ефирни като топло придихание в мраз, след чиито кордели тича делникът. Днес ще ги случвам по много, да има за утре... за утрето след утре. И винаги.

Мънистата на радостта са дар от другите, но в щастие ги сторваме сами. :)

 

изображение: интернет

2018/02/11

Събудена тишина

През нощта Зимата бе оставила последния си пухкав подарък, който мигом се разтопи в благодарните обятия на февруари. Сънят се протяга мързеливо, плези се на дебнещия пред стъклата мраз и му се иска да се завие отново с топлина. За поне още две минутки. Не и когато щастието е на прага, а усмивката му има привкус на лятна жар... и на неделя.

Събудената тишина е пълна с музика... от всички утрини на света. :)


Изображение: "Inside a violin" /Cyril Rolando

2018/02/05

Рисунки с перце от Душа

Понеделникът е подсушил със слънчева кърпичка остатъците влага по ъглите на неделните локви. Пуснал е усмивки в очите им, за да греят нагоре към синьото. Толкова изкушаващо небе... от тези, в които ми се скача нагоре с главата. Залепва звезди по целунати чела. Разхвърля прегърнати морски мелодии. И ми образува копнежи по разрошено лято. Със сол по кожата. Прекрасно пано за рисуване с перце от Душа.

То, невъзможно е само онова, което не е поискано.
:)

 

изображение: личен архив
/Бургас, 2016/


2018/02/03

Многофункционалност

Когато работите по проекти и търсите къде сте забутали едни линкове към мониторингови доклади, най-добронамерено ви съветвам да правите точно това, което правите. Ако и да не търсите линкове и доклади, а да варите, примерно, яйца.
Или едното, или другото, но никога не правете едновременно и двете.

Защото, докато ви носи музата и вдъхновено пишете трета съвместна публикация, може съвсем да забравите не само къде са линковете, но и главата ви. Също и че в кухнята ви нещо се случва. И нали се сещате, че за пет яйца трябват пет минути, не два часа.

Поради което много е вероятно да получите мозъчен удар от най-после пробилата си в липсващата ви глава мислА, че котлонът ви вероятно в тоз’ момент преформулира нулевия закон на термодинамиката. В резултат на това кухнята ви прилича на декор от Втората Индокитайска война, 11.09 и атомната инвазия над Хирошима. Накуп.

Дим и невидимост. Яйца и черупки са бомбардирали де що повърхности са срещнали. Късмет, че прозорците ви са оцелели някак, зимата не прощава. Ако бяха помлени от яйчени снаряди, сигурно нямаше да лутате като изгубени в The Fog, докато инспектирате целия катаклизъм. Съдът на котлона само прилича на тенджерка... а околовръст лежат в бездихание нЕкакви овъглени неща, които по всяка вероятност някога са билЕ белтък и жълтъци. Теракотеният под е порядъчно хлъзгав, и съмнителната ви устойчивост ви кара да се чудите защо, защооооо не усвоихте досега карането на кънки. За да отворите светкавично наличните джамове, преди да сте припаднали от задушаване, да включите аспиратора и да си спестите воя на пожарната.  Все пак сте под наем.

Всичко е добре, когато свършва добре. Е, поне седмица изгорелите аромати ще мъчат сетивата ви и изскочили от странни места парченца от черупки ще ви спомнят преживения Армагедон. Обаче пък е бил в името на добра кауза, защото поне материалът ви е на висота. И кой знае, може пък да е трябвало да избегнете салмонела, та да е трябвало и яйцата да изгорят на клада.

А, да. Добре е да сте се запасили предвидливо поне с кутийка вегетариански пастет в хладилника, за да не останете и без вечеря. :)

 


Писъци за прегръщане

С топли юмруци вятърът гневно раздира завесите на деня. Хрускащи звуци от скършени полети грохотно заливат следобеда. Скъсаните съботи звучат така. Като писък на саксофон, с малко надежда за утре. С разрошени коси, полетели листа и изгубени улици. Искам да скрия в шепите си този писък и да го пусна нов, щастлив, окрилен и пълен с пролети.

Само прегърнатите писъци стават на песен.

 

изображение: интернет
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger