2017/12/30

Всякога и навреме

0

Тя е тъй прекрасна, Новата. Сияйна богиня, чийто кристален смях догонва жизнерадостните стъпки на Жълтото Земно куче. Почти са тук. И имат Свят за наглеждане. Обеща ми да го прегръща често. Да пази децата му нощем. И да бъдат гостоприемни за тях 12-те и градини.

А аз и обещах, че ще бъда там, където съм наистина нужна. Всякога и навреме. 

 

изображение: интернет

 

 

2017/12/24

Посланик на чудеса

0

Коледа наднича в примигващите прозорци на късни влакове, люлее се върху синьото сияние на улични лампички и рапилява над зимното море трошливия крясък на чайките. Знае как се отключват хрускащите окови на пясъка, който не иска да пусне стъпките. И изпраща подир тях гушливи декемврийски котки, пълни с топлина за раздаване. Утре тя ще дойде на чай, да посгрее премръзналите си длани. И да послуша как огънят още прегръща с пукот крехкото тяло на бъдника.

Тя, Коледата, е посланик на сътворените в заедност чудеса.


 
 

изображение: личен архив /Провадия, 2017/

2017/12/20

Гост за Игнажден

0

Любвеобилността на вятъра днес извиква сълзици. Ледните му пръсти ги избутват в ъглите на очите ми, а той се смее. Закачливо разрошва косите на хората и смешно криви шапките им. После хуква след подплашено птиче ято и за миг ветрило от крила разцъфва в избелялото небе. Никой не му се сърди. В добрите усмивки, срещащи моята, свети същият копнеж по топлинка. Бълбука и тиха благодарност за сърдечните слова, напълнили топлата чаша на утрото ми. 

Щом денят започва с обич и валящи вълшебства, прагът днес прекрачва самия Творец. 


изображение: интернет

2017/12/17

Приказка за дописване

0

Топлината прегръща оранжевите телца на мандарините, снове край премрежените очи на прозорците и се възторгва от зимния декор. Зимата най-после прилича на себе си. А неделя ухае на чисто. На ванилови свещи и силно кафе. На разтегната книжна лежерност. И на уют с мъничко Стинг. 

Усеща се като януари... и като приказка за дописване. 



изображение: free wallpapers

2017/12/16

Очите на щастието

0

Сиви коли. Горе в сивото враните се кискат в разлюлените обятия на вятъра. Нещо остричко ми боде взора. Сигурно са стъкълцата от строшените сънища, поломени от безпаметната целувка на утрото. Усмихвам се на зимното слънце, упорито прегръщащо покривите на този разбуден свят. Стоплени тълпи, влюбен декември, цветни улици. Зима, опиянена от коледни еликсири. 

Тя, всекидневната магия, е видима само за очите на щастието... :)




Снимка: Елена Шумилова

2017/12/13

Причина за щастие

0

Усещане за нещо топло и голямо пулсира в розовеещото зарево на утрото. Почти като прегръдка, втурнала се да побере всички липси, да изговори всички мълчания. Декемврийското слънце несмело пирографира ноти по тънката кожица на премръзналия ден. За да помни винаги как звучат разбудените надежди. 

Единствената причина да ги има е, че са достатъчна причина за нечие щастие. :)



изображение: интернет

2017/12/07

Всички влюбени зими са пролети

0

Декември грижовно държи дланта на зимата, а тя щастливо свети в небесносиньо и слънчево. Още няма да сложи бялата рокля. Само нощем танцува в лекоздрачни одежди от сух студ и гълъбова перушинка. Денем образува усмивки и ги запраща след мускетарния тропот на делника, да догонват смеха му.

Всички влюбени зими се превръщат в пролети, щом са погалени. 

 

изображение: интернет

2017/12/01

Декември

0

Декември днес щуро се забавлява да пуска лодки от листа по мокрите ръкави на делника. Украсява локви с бълбукащи мехурчета и шляпащо нагазва в небесните отражения. Още е малък и не бърза да се раздели с коледните духчета от джобовете си. Да ти се доще да си захвърлиш обувките и да му поднесеш на радостта. С еееей такава усмивка! А после... после да прегърнеш чаша с ароматен чай и да изрязваш хартиени ангели. За растящия декември, че обича да го завиват крила.

Те, локвите, да ви припомня, винаги обичат други локви, и винаги е без значение защо.


 

изображение: интернет