2017/11/20

Първоснежно

0

От небесната колесница се сипе вълшебство, бяло и искрящо като полунощна приказка. Само преди сняг студът се спъва в развързаните връзки на сандалите си, в сиви нощи без луна. Меко свети индийска нишка от котешки стъпки в белотата. Толкова е тихо, че чувам как снежинките се разплакват от топлината по дланите ми. Земята си дочака зимното одеало, а утрото подготвя четките за рисунки от скреж. 
Нощта отнесе нанякъде топлите кордели на дъха, в който сгънах молитвицата си за този свят да се събуди бял, чист и любящ... :)



изображение: интернет