2017/11/16

Всички чудеса

0

Нощта загърна в синкаво одеалце треперещите брези. Последното злато по тях разнесе вечерна мелодия, шумолящ реквием за окъснели птици. Светлинки накацаха по тъмните клепачи на прозорците. Дланите ми прегръщат чашата ти. С бълбукаща в чая грапава усмивка от лимон. Топлината танцува из стаята с гласа на Ленард Коен, и светът утихва... до пулс отляво. 

Дори когато лъчите се сменят с ореол, светлината винаги остава. Защото са нейни всички чудеса. :)


 

изображение: интернет
/рисунка на Роб Гонсалвез/