2017/11/22

2017. По име Чудоцветна

2017-та подшива бавно и внимателно датите. 22, в розовеещото мастило на ноемврийския здрач. Сияят гладко каренцата на месеците, пълни с живот. Пръстите ми се плъзгат по цветната бродерия на календара и напипват пулса на широки усмивки, звън от щастливи минути, ехо от споделен смях, топлинка от нежност и безчет малки вълшебства. От крилата на отлетелите дни се рони мелодия, пълна с лудешка динамика, избродени пътища, научени уроци и отговори, накацали по шепите като сити птиченца. Дланите ми загребват отдарено време, облякло в значимост само посветеното нему. Усмихвам се на всички неравности – приключенията са вкусни само по грапавини и необичайни терени. С вечно лято отляво и светулки за нощите, пътят е винаги лек. В самото ú начало знаех с какво ще съшива. В края ú нишката тръпне да прекрачи в нова канава. То, с любов се извезват не просто дни, сумиращи живота. Втъкава се живот в дните, за да загръщат с топлина. 2017-та, по име Чудоцветна. Прегръщам я с обич и благодарност, заради билетите за всякъде. За лекотата да си тръгвам

И защото най-после пристигнах там, където.


 


изображение: youtube 





0 коментара to “2017. По име Чудоцветна”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger