2017/10/18

Врата към сбъднати приказки

0

С леки стъпки вятърът меко снове между крехки листа. Бои се да не смаже с дъх трошливите им сенки. Само ще си гребне от ръждата по техните усмивки. И мъничко доволство от затоплените кестени. Трябват му няколко нюанса още – от меланхолната грапавина на орехите и сияние от тиквени коремчета. Знае как да гримира дъхоспираща Есен, чудна като икона. Със злато и огън, с обич и песен, с щурци и надежди. 

То, рисуването, е вълшебна врата към сбъднатите приказки. И към Вселените отвътре... :)





снимка: личен архив