2017/09/08

С българското "Добър ден!"

Децата са много впечатлителни към словото. Слушат приказки в захлас, интересуват се какво става с героите, вълнуват ги продълженията. И понякога има слова, които остават урок за цял живот. Нищо, че са били просто твои реплики в част от програма за училищно тържество. Думите, издекламирани в рецитал, когато си бил само на шест, могат да станат част от живота ти. Твое житейско кредо, доброволно прегърнато. Твоят избор да носиш светлина там, където е нужна. Защото един от най-важните уроци е този за вежливостта, която може да освети и нечий друг ден, освен твоят.

Всеки път, когато се е случвало, съм чувала за себе си израза "Това момиче не е от България!". Леко е тъжно, че вежливостта може да има географски маркери и те да не важат за земята колкото една човешка длан. Всъщност, може би е време и този мит да разпери крилца и да се изгуби някъде из страната на митовете. Реалността тук и сега е друга. 
Не помня кой е авторът на стихчето, с което треперливия ми детски гласец прегърна публиката в онези ранни години... и дали не бяха свободно съчинение на вдъхновена учителка тогава. Силно се надявам да са били закотвени отляво и у други. 
Закответе ги и в себе си, ако ви звъннат.
Понякога всичко, което му трябва на човек, е една усмивка. Дори от непознат.
Изпробвано е, работи. :)
  
Срещу тебе по извитата пътека
слиза пътник изморен.

Усмихни се, поздрави човека
с българското „Добър ден!”

Може би не те познава,
но какво пък. Пречи ли това?

Щом върви към тебе, заслужава
да му кажеш две слова.

И когато слезе долу, на голямото шосе -
по света широк и волен твоят глас да отнесе.

Да го носи надалеко - обнадежден, ободрен.
Усмихни се, поздрави човека,

с българското „Добър ден!





снимка: личен архив

0 коментара to “С българското "Добър ден!"”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger