2017/09/28

Послепис: усмивка

0

Когато си тръгваш, си тръгвай тихо. Дори и без думи – тишината може да чуе всеки, който поиска.
Когато си тръгваш, затваряй вратите с нежност – след теб да остава погалване с перце, спомен за нежност, благодарност за тук и сега.
Когато си тръгваш, оставяй след себе си топлина, не мраз. И населено с обич пространство. За премръзналите пръсти нощем. На теб не може да ти е студено, когато имаш толкова много лъчи. Точно затова не се побираш в дом. Небета са ти нужни, простори. Твоето вкъщи. С люлки от усмивки и вятър сред перата.
Когато си тръгваш, оставяй надежди. Не за връщане, а за нови пътища и топли полети. Оставяй научени уроци, цената е обич на ента. Малкото е винаги много, а последното е винаги гигантско.
Когато си тръгваш, послеписът нека е усмивка. В утайка от кафе, в дъх по стъклото, в червило по огледалото. И отляво.

Който е никъде, е навсякъде. 




изображение: интернет