2017/08/02

Охмутване


Да, да. Правилно сте прочели, няма грешка.
Ох-мут-ва-не. Това е... ами, как да ви кажа. Това е, когато се връщате от много, много отдалеч и пътувате в много, много бързащ автобус (толкова бързащ, че без малко да потегли без вас!), и в него няма уайфай, но има твърде много слънце... И освен това има една много, много бяла книжка за много, много тъмна къща, в която живеят много, много неща, които мърдат, но не от вятъра. Хмутове!  
     Но нека да започна отначало (ох, къде сега беше началото?)... и понеже съм вече по средата, а това е толкова хм... хмутско, да. Та значи, охмутването е разходка из етажите на хмутската къща, и запознаване със смешноименните и много, ама много симпатични хмутове... и хмутици. Точно така, хму-ти-ци, не хмутки. Сега, последните са съпругите им и всички нежни представителки на хмутското общество, и те наистина са достопочтени като кметици, и са толкова благородни... и розови... и освен това, всички имат тооолкова сладурски имена, и правят точно каквото имената им отреждат, и са живото доказателство, че името прави човека и човек прави като името си...
     Докато слънчевите лъчи ме гъделичкаха малко повече, отколкото беше желателно, успях да разбера защо Благородната хвърля прибори през прозорците, защо един оклюмал дългоноско събира наводнения, и искрено се разтопих от обичта на Самото Съвършенство и Е Не – двойката хмутчета, които не могат да бъдат по-противоположни, което обаче не им пречи да си обменят полезни качества и да вдигат на крак цялата къща заради един пасатор за любовна супа.
     Нищо не разбрахте дотук? Ами, вижте какво. Представете си, че сте наемател в много, много странна кооперация и всичките ви съседи са особени чешитчета, които обаче не можете да видите с нито едно отрицателно качество, защото... ами, защото можете да виждате само хубавите им черти и да обикнете всяко дори само заради една-единствена чертичка. И им отивате на гости, и ви черпят с бутилки събирани наводнения с вкус на тиня или кейк от пеперудени крилца. Или с бира от глухарчета, в краен случай... докато си мълчите или обсъждате козунарки - тази блокова напаст! Някакви такива обикновени необикновености, по които много си падам, защото ми вдигат зад ушите ъглите на усмивките. А знаете, то е цяло изкуство да образуваш такива ъгли, нали?
     А хмутовете на Ирен Леви са много вещи в това изкуство. Впрочем, те са така изкусно нарисувани, че въпреки описанията им, можете да ги видите както ви се харесва... защото, работата е там, че нищо не е такова, каквото изглежда, само каквото го виждате.
     Та, слънцето ме гъделичкаше повече, отколкото ми беше приятно и беше прилично, но дори не забелязах кога 93-тата бяла страница се премести от дясно наляво и Ирен търпеливо обясни как са се появили хмутовете на света, в който няма хмутове. Душата ми беше доволно усмихната, и  - според молбата на авторката, - няма да ú пиша, но обещавам, че ще поканя и други в хмутската къща, защото там е много, много уютно, убийците не са това, което са и никой не успява да се изложи, колкото и да се опитва. И защото, освен всичко останало, такова едно охмутване по никое време повдига завеските на доста отговори, понеже и въпросите се гонеха необезпокоявано из страниците.
     Затова, не се колебайте. И.. до охмутване! :)




Изображение: из разходката на хмутовете в градец от рая на изток

3 коментара to “Охмутване”

  • 3 август 2017 г., 9:20
    Анонимен says:

    Страхотно заглавие, грабва и те кара да прочетеш до момента на сричковото му написване..." о-хмут - ва - не" :)

    delete
  • 3 август 2017 г., 10:35
    Анонимен says:

    o-хмут-о-хмут....

    delete
  • 3 август 2017 г., 12:30
    Хриси says:


    :)Благодаря!
    Заглавието на поста дойде някак спонтанно покрай заглавието на книгата :) Какво друго би могло да бъде срещата с хмутове, ако не охмутване? :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger