2017/07/29

Идилии по Капоти

0

Лютият хлад повдигна клепачите на съня, за да нарисува пред събудения ми взор холограма на ароматно кафе. Утрото бавно отлепва сенки от спящите блокове и благославя бетонните им чела с ранни слънчеви зайчета. Образуват ми се усмивки и привкус на лежерност заради онова най-спокойно място на света, където толкова рядко се връщам. И където всичко е вкусно, винаги ново и винаги носталгично обагрено. С разкошни бели нощи, огромни звезди, скърцащите песнопения на цикадите и скрити в тъмното щурци. 
Почти като в разказ на Капоти. Почти...    





изображение: личен архив