2017/07/26

Дъжд дъжда загръща...

0

Той е като много мънички, надбягващи се стъпчици по мокра писта, зарязали правилата. Той е като безшумните пръсти по клавиши на пиано, които знаят само една мелодия, монотонна и равна. Един тракащ, неспирен бод, който зашива скъсаните предвечерни минути. Рагтайм в оловносиво. Или колоритен, по Далчев. Дъжд дъжда загръща... и прегръдките му винаги звучат различно.

Затова пък локвите винаги обичат други локви, и почти винаги е без значение защо. :) 






снимка: личен архив
/летище Завентем, Брюксел, 2016/