2017/06/03

Честит рожден ден, тате!

0

Сърди ми се, че не ползвам телефона си по предназначение, за да чува по-често картечния ми речитатив. В мига, когато се завръщам, той винаги е на спирката два часа преди пристигането на автобуса. Минимум. Изпращанията са му тегави, но няма да пропусне да е там, за да дърпа смешния ми малък куфар, твърде неудобен за неговите габарити.

Казват, че приличам на него. Сигурно, децата винаги вземат най-доброто от тези, чрез които са избрали да се появят тук. И въпреки че моите годинки днес започват с 4, за него си оставам „детето”. Детето, което му отмъкваше „забранените” книги и учебници, за да го хвърля в потрес на масата за вечеря със сложни изрази и абревиатури, каквито не се предполага да знаят четящи шестгодишни. Същото дете, което му накъдряше нервите всеки път, щом го излови с фенерче под завивките, напоително да потъва в поредната задигната от библиотеката му „тухла”. 

Измерваше с мен всички улици на София, докато големите му длани държат немирните ми ръчици на път за прожекциите на „Индиана Джоунс” и „Борис I”. Винаги ме водеше на кино, преди влакът да ни отнесе обратно след изморителните ежемесечни отчети във военно-медицинска академия. Трябвало е да стане дизайнер, с този негов невероятен вкус, с който ми избираше детските роклички. 

От черно-бели моменти в гланциран и демодиран албум ми се усмихва загадъчно зад тъмни стъкла. Вървят с мама, така прекрасни и млади. И по някакви паркови алеи с приятелска компания, с неизменната цигара в ръка и с небрежността на парижки бохем. Почти ми се причуват литературните им диалози и невинни шеги към случайни девойки. И онзи гъргорещ смях, с който посрещаше и изпращаше абитуриентите вкъщи. Учениците му го боготворяха... а мелодиите от акордеон и китари танцуваха из стаята с цигарения дим и разказваха за невъзможни любови. Ами всички народни хорá, в стъпките на които играеше горещата му кръв? Знам ги от него. Баща ми, който днес навършва 68. 

Ще ми се да изиграем партия шах, на който ме научи, когато бях на осем. Да го оставя да спечели с хитрия си ход на коня. И да му кажа, че мълчанието не изтрива нито един спомен, нито скъсява разстоянието между душите. 

Честит рожден ден, тате!




снимка: личен архив