2017/06/26

Дом отляво

0

Ласкав и южен, вятърът я примами в липовата си пелерина. Чувах я как се смее тихо и щастливо, докато летят заедно в нещо като магия, нещо като танц. Сънят не побра толкова преливаща волност. А тя е красива... Свети, бълбука, кикоти се и се върти във феерия от цветове, разрошва косите на вятъра и утихва в липовите му обятия.
Душа, създадена от музика и обич, от приказки и небе, от слънце и вълшебства. До изгрева срича съзвездия. А после със смях скача в бездната на новия ден.

И всеки път ми напомня, че когато отляво имаш място за света, навсякъде си вкъщи.




изображение: интернет