2017/06/14

В пулса на зеленото

0

Да се изгубиш нарочно в зелен следобед из хладните обятия на гората. Безценно! По листата на копривата лъскави скакалци отпиват от лъчите на последното слънце. Ухае на бор и диви липи, а дрогирани бръмбари тежко се клатушкат нанякъде. В затоплената пръст под цъфтящ къпинак светят в рубинено първите диви ягоди. Мъниста от сладост! Натежал от топла влага, вятърът си почива сред листата. Шишарки и ситни камъчета хапят подметките, а по изровените пътеки личат неизсъхнали следи от ситни копитца. По пътя към върха пеперуди чертаят пияни маршрути из полянки с диви цветя. Всеки полет е отдалечаване, в който оценяваш близостта. А животът пулсира в зелено, рисува се и се изтрива с лекота, несъзирана от човешки очи.

Вечността постига себе си чрез обновление. 



снимка: личен архив
/вр. Готен, 2017/