2017/06/05

За фейсбук, разприятеляването и ключовете

Мине се, не мине време, и току някой проплаче я от рекламите във Фейсбук, я от изтриване / блокиране / нелайкване, я от нещо друго. Сякаш това пространство, до скоро тера инкогнита, е виновно за всичко, в което би могло да бъде обвинено, само защото събира милиони хора, които не знаят или как да общуват, или защо са там.
Я да видим дали пък не може да им се намери някое и друго плюсче на социалните мрежи?

Във Фейсбук можеш да следиш всякаква информация, дори за онова, което не съвпада с твоите виждания и пристрастия (политически, икономически, морални). Защо това да е плюс?
Дори да е инцидентен прочит на новини, а не следене на медии онлайн, е от полза. Умна сентенция гласи, че приятелите се държат близо, а враговете – още по-близо. Надали има по-подходящо място за близост от Фейсбук, където приятели и врагове са вкупом по френдлистите. И въпреки, че за мен врагове не съществуват, смятам, че истината е сбор от много гледни точки, така че допускам плурализъм на мнения с оглед по-точна представа за цялостната картина.
Разбира се, концентрацията на внимание в медия, тема или определена категория съдържание ги превръща в егрегор, който генерира придържане изцяло към него. Това е вид несвобода, тъй като не позволява излизане извън този периметър и допускане на различия, които обогатяват. Свободата на словото би следвало да е в контекста и на по-голямата свобода на изразяване и приемане на други позиции/мнения. Задачата на медите е предимно такава - да предоставят всички гледни точки. Стоенето в една определена не може да даде представа за цялостната картина, а това само по себе си поставя под въпрос съществуването на медия, едностранчива откъм тези. В  това няма растеж. Но винаги е полезно да видиш в коя градинка къде и какво расте, не ли? Може пък за някого да е изкушение да пробва нови ботанически експерименти. :)

Фейсбук като социална мрежа благоприятства развитието на противоположни възгледи. Не само, че ги благоприятства, но и предоставя достатъчно възможности за формиране и изразяване на такива. Това е необходимо условие на социалните мрежи, които съществуват на база комуникационен обмен. Той е непрекъснат процес, който формира лидери на мнение, групи по интереси и чрез социумната свързаност на всеки индивид с множество други, дори изразители на противоположни мнения са в непрекъснат контакт. Това само по себе си превръща социалната медия в сила, в отделен егрегор, който има определено влияние върху публичните процеси. Няма да е прекалено, ако кажа, че социалните медии са генератори на флашмоб-събитийност. В зависимост от отзвука на публичен процес или дори отделно явление, за миг е възможно то "да избухне", превръщайки се в обект със собствена значимост - с варираща трайност и последици, но винаги предизвикваща съответните реакции.
Твоят собствен избор във Фейсбук задава медийния облик на стената ти. Ако не харесваш рекламите или това, което получаваш в информационния поток на твоята стена, винаги можеш да промениш опциите за съдържание. В социалните мрежи всеки сам си е програмен директор, който избира какво да фигурира в неговия и на свързаните с него дневен ред, какво сам да следи и оценява, какво да бъде видимо или скрито. И въпреки че има кой да следи него самия в тези му активности, в крайна сметка фейсбук (въпреки цялото му демонизиране), при правилно използване и разумен престой е чудесно място за социализация, нови знания, развлечения. Ти да видиш! :)

Във Фейсбук всичко е въпрос на избор, особено приятелите. Аз обаче нямам навика да разприятелявам заради различно мнение, изказано като коментар под мой пост или другаде. Хората са различни проявления на една същност, а мнението им е показател за степента им на израстване. Мнението на човека е неговата визитна картичка за тази истина, която приема за своя реалност към момента. Не е задължително да съвпада с моята, нито е желателно. И точно в това е уникалността и гениалността на вечното проявление, което (се) учи, докато расте, в обмен на мнения. Да прекъснеш връзката с другия (каквото е отказът от приятелство), значи да отречеш липсата на обмен, а в това няма никаква смисленост. По-скоро е емоционално незряло като решение, неосъзнаване на комуникацията като средство за израстване и обогатяване.
С хората, с които сме на една честота към настоящия момент, комуникацията продължава. Няма нищо изненадващо, нито повод за съжаление в това, че с приятели, с които преди сме си общували по-редовно, към днешна дата сме в затишие откъм словообмен или дори сме прекъснали комуникацията. Общуването носи ползи само тогава, когато в резултат на него има качествени изменения. Другото е празно говорене.
Дори предпочитам в приятелския ми кръг в социалните мрежи да има хора с различно мислене – възгледи/ принципи/ поведение. Всеки за всекиго е огледало, и ако съумее да гледа на комуникацията с другите като възможност да вижда и оценява себе си, да се надгражда, да има гъвкавостта да придобива от другите, то той излиза от статичността, разширява се, обогатява се, и в крайна сметка израства. Единствено личност, която е способна на оценява истината във всяко друго гледище, различно от нейното собствено, не изпитва потребност да влиза в спорове. Защото самия спор в същността си е опит  да се убеди и преубеди другия в само една истина, валидирана от егото на спорещия. Аман от това его, а? :) Дайте да си говорим със сърцето.

Я, колко много плюсове дотук. Със сигурност има и още, ако всеки знае защо има профил във Фейсбук. Или в Инстаграм. Или другаде. Щом човекът е мярка на всички неща, ще може да намери и мярката (си) в социалните мрежи. :) 
В крайна сметка, те са поле за заедност, която отключва много чудесца и полезност. От нас зависи дали ключовете просто ще си тежат, или ще пробваме какви врати отварят. 

0 коментара to “За фейсбук, разприятеляването и ключовете”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger