2017/05/10

Аз съм... защото ние сме

0

Жълтият магьосник сложи край на колебанията си, дръпна облачните завеси и пое на запад. Прибира му се... в топли обятия. Перца от глухарчета утихват в стъпките на Май, за да сънуват сред аромата на окосени треви зелените си полети. И лято с неизбродени пясъци. И вълни, рисуващи със сол по кожата. Дори вятърът е утихнал, за да заслони полусънните им вълшебства. Ще се разходим там.

В градините на радостта аз съм... защото ние сме.  





изображение: интернет
/снимка на руския фотограф Irina Nedyalkova/