2017/05/15

Небе да съм

Небето да е цялото на птици
които да взривяват тишината ти,
и да изпиват жаждата в зениците
когато пак поискам да остана;
и пак да се залутвам в сини полети,
и слънцето да капе от перата ми,
на пръсти да се вдигам и докосвайки
небетата, ах, тези необяти –
сред тях да се разсипват всички щения,
полепнали по земната ми риза.
Че толкова са тъжни по човешки,
а щастието мен ме е харизало
да бъда и небе, и дом, и птици
във всичките ти сутрини и нощи -
когато си поискаш слънце, винаги
да имаш от усмивките ми още.
Не питам и къде са ми посоките,
ни как се вият земните гнезда.
От бързане да искам да съм стигнала
и пътища загубвах... и валях.
Небе да съм, и обич неразказана -
най-себе си. И слънце в синевата ти.
Такава ме разказвай. И такава съм.
Безкрай, превърнат във обятия.

Изображение: интернет


0 коментара to “Небе да съм”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger