2017/04/09

Защото

0

Там, където вятърът люлее тревите между черните фрески на два дървени кръста. А хоризонтът, нажежен до бяло, стопява краищата на небесносиньото. Вълшебна нишка, съединила небе и земя, за да приютява волни криле и летящи души.
Понякога всичко, което ти трябва, е поглед отгоре. 
И няколко извадени от джобовете усмивки. 
Защото.   




снимка: личен архив
/яз. Пчелина, 2012/