2017/04/11

Където е тъгата, там и радостта

0

Задъхан от тичане, крадливия вятър изпусна от прегръдките си оронената пролет. Бяла нежност се разсипа снежно и от джобовете му. Бързаше да премести сивите памукови облаци, преди да са завзели съвсем лятносиньото. Закъсня. Асфалтът вдишва мокрото, удавило бели цветове. Дъждът изкусно тропоса улиците и в малките кръпки на локвите небето огледа разплаканите си очи. Миг след това в тях цопна и слънчевия му смях.
Където е тъгата, там е и радостта. А след дъжд денят винаги ухае. На дъги и на чисто. 
И на розоволунни чудеса.  




изображение: интернет