2017/03/01

Първомартенско

Март сутринта раздипли щедро слънце по улиците, над клоните, в усмивките и погледите, в нежната белота на кокичетата. И пусна влюбчивия вятър да разрошва коси, да флиртува с къси рокли, да тактува с птичите криле. Наречени благословии днес прегръщаха ръце с двуцветни нишки. После ще прегръщат клоните, ще чакат изумрудените сенки на листата и нощем ще си разказват с птиците приказки за любовта. А после ще е код Зелено. С изби от стопено синьо и роса за изпиване. По Дикинсън.
Усмихвам се на деня, толкова по мартенски непостоянен. В късния следобед за нещо се разплака. Леко. А рехавите му сълзи ми звучаха като градски шлагер от стар магнетофон. 

Сигурно защото музиката е пристан за изпепелени от щастие души.




снимка: личен архив

0 коментара to “Първомартенско”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger