2017/02/18

Нещо като обич, нещо като магия, изобщо като всичкост

Избелелият деним на съботното небе се нуждае от мъничко памукови фигурки. Облаци за разпознаване. И хвърчила от хартиени писма, с навързани по тях чудеса от обич. Трябва още... един следобед, вкусен като филийка с искрящ и дъхав мед. И прозрачни птици – от моите длани, в които меко да се сгушва топлината на лицето ти. Пулсът отляво помни нотите на споделения смях. И как звучат прегръдките. Смешния ми глас ще нанизва сред тревите лятно разпилени стихове, а ти ще го слушаш в нелеп опит за сериозност. Със спящи скакалци по крачолите.

И ще е нещо като обичане, нещо като магия, изобщо като всичкост.



изображение: интернет

0 коментара to “Нещо като обич, нещо като магия, изобщо като всичкост”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger