2016/01/12

Баба праща поздрави и се извинява


Да пращаш поздрави и да се извиняваш, при това със странно умиляваща неграмотност, е извинимо само когато си луд супергерой. И си на 70. Да, да. Няма грешка!

Бабичките от моето (и вашето, предполагам) детство носеха забрадки, правеха вкусни закуски, чийто аромат те левитира в полусънно състояние, и определено не псуваха. Не пушеха и не повишаваха тон. Нито са влизали с взлом в зоопарка. Прекалено набожни, за да нарушават закона. Е... разказвали са приказки, да. Обичайните неща за кумчовци и снежанки.

Обаче да разказваш реални истории с привкус на вълшебство и с щипка цинизъм на седемгодишни могат само супергерои пред прага на смъртта. Които ти липсват невъобразимо ужасно, когато ти спретнат такъв номер като умирането. Просто непростимо! Но когато си на седем, твърде много неща изглеждат непростими. За щастие, когато си освен това и умен, не е възможно да се сърдиш твърде дълго. И някак си разбираш, че и супергероите са уязвими, което пък не им пречи да са супер и да са герои. Твоите си.

Елса ще има достатъчно време, за да опознае (и да разбере) своята супербаба, много след като си е отишла от живота ú. Като един малък дядо Коледа русичкото момиченце раздава писма до на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си хора, освен обстоятелството, че супербаба ú е била част и от техния живот. Тези открития ще носят детска ревност, огорчение, болезнена прямота, но и някак си недетска философия и разбиране, отвъд които е истинското израстване.

Пътят на Елса към осемте ú години е маркиран с една голяма загуба, която води след себе си и много открития – повече, отколкото може да понесе едно различно момиченце, тормозено в училище заради различността си. Но пък ще пребори куп страхове, ще се сприятели с обожаващ сладки лакомства гигантски пес и ще научи, че хората не са това, което показват. Нито онова, което другите мислят за тях. Че собствените им истории и болка са покрити с дебела кора, но понякога е здравословно да я обелиш.  Нейната прямота ще ги научи да застават очи в очи със загубите си и да ги приемат. Защото няма друг начин да се отървеш от болящост. Седемгодишните разбират това най-добре, особено когато са избродили всички възможни кралства в Страната-на-почти-будните.

Едно дете, изправено пред живия живот, в който възрастните лъжат, служат си с благоприличие, страдат от натрапчивости, и изобщо, правят всичко онова, което не трябва. И което не би направила баба ú. Защото супергероите, освен всичко друго, винаги са откровени, понеже честността е онази съставка, която опростява живота. Е, поукрасяването на истината не я прави автоматично лъжа, особено ако така е по-лесна за понасяне. Не е нужно всички да знаят как точно стоят нещата, нали? А и шаловете, скъсани от тормозители, изглеждат по-приемливо, ако ги е скъсала баба ти, докато е прескачала оградата на зоопарка. Съвсем наистина!

Елса е като гласът на съвестта. Едно малко, остро огледалце, насочено винаги натам, където боли най-много. Всяка нейна среща с живеещите в кооперацията е едновременно като надникване в приказен свят и в ужасяваща бездна. Таксиметров шофьор с плоскостъпие; травмиран ветеран от войната с мания за чистота; заядливка, примиряваща се с ролята на образцова съпруга и алкохолизирана психоложка с черна пола. И разбира се, трябва да има и злодей – наркоман, бивш затворник, тръгнал да търси мъст. Те всички са принцове и принцеси, с изгубени любови, погрешни избори, изгубени близки. Никой от тях не е това, за което се представя пред другите, докато се опитва някак да живее с болките и загубите си. И да ограничи намесата на другите зад стените на жилището си - място, в което нахълтва като светъл лъч едно русо момиченце, чиято прямота е израз на собствената му болка.

Писмата с поздрави и извинения са мостът, чрез който Елса може да стигне до всеки – и да види какво се крие зад добре укрепените стени на замъците им, когато си мислят, че никой не ги вижда. Това всъщност е и заветът на Елсиния супергерой – да довърши мисията, или... всъщност, да я започне. Защото сбогуването на бабата с хората, на които се извинява, е всъщност запознанството на внучката ú с тях. Начало на изцелението им, на промяната, която им носи, на онова дълго чакано ново, след което вече принцовете и принцесите в замъка вече няма да са същите.

А бабата? Супергероите са хора, все пак. Зад очарователния цинизъм и бунтарство, разбира се, има тайна история. Откривайте я заедно с Елса. Гарантирам ви, че Фредрик Бакман ще ви образува и този път несравними с нищо преживявания. Лексиката в "Баба праща поздрави и се извинява" е по детски наивна и мъдра, но не се заблуждавайте – това в никакъв случай не е лековата книга! И да, ще се смеете много, наистина много. :)

                                                                                            Изображение: личен архив


0 коментара to “Баба праща поздрави и се извинява”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger