2015/03/04

Big eyes


   
   Картините ù са с подчертано личностен почерк, поради което – винаги лесно разпознаваеми. Независимо дали на портрета е нарисувано дете, жена или животинка, очите на всички са неимоверно големи, изразителни и... преливащи от емоции.
     Тя е руса и почти безлична, една от многото симпатични и тихи жени, чийто живот през 60-те години на XX век протича предимно между стените на семейната къща, в грижи по деца и съпруг. Събрала в една драматично дъждовна вечер достатъчно смелост да напусне подобно неудовлетворяващо домакинско ежедневие, успокоявайки както треперещата си 6-годишна дъщеря на задната седалка на пикапа, така и детето в себе си, Пеги Дорис Хоукинс е на прага на нова реалност. Реалност, в която трябва да издържа себе си и момиченцето с уникалните портерти, които рисува за мизерни центове на пренаселена с художници паркова алея.
      А сега си представете мъж с досатъчно чар, способен да ви продаде и чорапите на дядо си, при това дори да ви убеди, че са били на самия Луи 14-ти. Уолтър Кийн. На него твърде много му се иска да бъде художник, какъвто, уви, не е. Има обаче един проблем – явно не продава правилните неща, особено своите, и бързичко се ориентира към продажби на чуждите. В случая – на картини. Френски улички с романтично-носталгичен привкус, които не впечатляват с кой знае какво. Брокерските му трикове и внушаващата доверие убедителност дотук не сработват достатъчно добре, за да се лансира като модерен творец.
     
До момента, в който среща слънчевата художничка с уникален почерк. Пеги Хоукинс твърде скоростижно ще стане Маргарет Кийнно за света задълго ще бъде просто поредната домакиня, съпруга на прочут „художник”, който почти никога не застава пред статива, освен ако не е необходимо да затвърди илюзията за себе си, че е автор на всичките тези големи очи.
       Портретите са предимно на деца. Деца с вопиюща потребност да разберат този сложен свят, в който очите им се взират, широко отворени и леко тревожни. Неспособна за известен период от детските си години да чува, Маргарет Кийн запазва тази тревожност, изразена в огромни взиращи се очи – като вопъл от напрежение да разчете зрително онова, което не може да стигне до нея по звуков път. Тези свръхголеми очи са визитната картичка, която ще превърне крехката жена-дете в абсолютен фаворит в артистичните среди през 60-те, чиято слава ще обира също толкова абсолютно бездарния ù в творческо отношение съпруг.
      Обаче... The truth always go outside.
      Куп въпроси и гледни точки разглежда емблематичния с мрачноватите си иначе ленти Тим Бъртън, който този път се е отказал от обичайното присъствие на фаворитите си Джони Деп и Хелена Бонам – Картър в полза на не по-малко чудесните Кристофър Уолц и Ейми Адамс.
     „Големи очи” (Big eyes) е малко нетипичен за него, но нелишен съвсем от съспенс филм, базиран на действителна история, който образува и въпроси от сорта: „Ако страхотно те бива в едно нещо, но си пълна скръб в друго, би ли упорствал във второто със средствата на първото?” и „В името на какво една жена е способна да се обезличности?”.
      Всички останали умочовъркащи премислици оставям на вас.

      J

      Изображение: интернет

0 коментара to “Big eyes”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger