2014/09/15

За списъците и за хората

          Ще започна нравоучително, банално и скучно. За 10-те книги.
      Нали знаете, че човек е в досег с писаното слово през целия си живот? Значи, всяка прочетена книга се е появила в точното време и място. Има книги, които не биват отгръщани, макар да са били препоръчвани, именно защото всичко е въпрос на взаимно откриване в подходящото време и готовност за обмен. Да?

  Добре. Ето затова никак не обичам списъци, класации, номинирания, съревнователности от подобен характер. Не харесвах и викторините преди години с техния императив на задължителност, целящ просто да те включи в числото на изпълнилите норматива. Сигурно и вие не сте ги обичали. И сега тези 10 книги... Какво, връщаме се в доброто старо време? :) Да си разменим списъци, мерейки си начетеността? Или да споделим до какво сме се докоснали, ограничавайки се само до 10? Защо не до 100 или 10 000? 10 не са постижение, но 10 000 звучат внушително, налииии?  Вие представяте ли си как би изглеждал един такъв списък, ако всеки се включи с 10 000 заглавия? И какво, ако някой ги е достигнал? Дали ще насърчим четенето, като изброяваме списъчни заглавия – да, може би някой ще открие сред прочетеното от нас нещо, което не е отгръщал и ще реши да си попълни пропуска просто, за да не „остане по-назад” в бъдещи потенциални литературни дебати.

      Но представяте ли си колко зловещо би изглеждал за един ученик подобен академичен списък, в който количественото измерение изобщо не е гаранция за качеството, нито за интереса? Прилича на списък за пазаруване, от който да ви заболи главата само докато го изброявате. Ако искате да отвратите някого от правенето на нещо, тикнете му педантичен списък. И отново навлизаме в онази матричност, в която количеството прочетени книги са белег за интелектуален багаж, с който всеки се гордее, но малцина могат да кажат какви конкретно качества са развили покрай четенето точно на дадената книга. А надали идеята на словото е да трупа камари от знания без практическа приложимост. За какво са ви тогава списъци... или за вас е въпрос на престиж да покажете колко и какво сте чели? Ех, суета...

   Книгите просто трябва да са имали някакъв ефект върху теб., гласи условието на верижната игра, според която трябва да тагна още 10 приятеля да си кажат 10-те книжни гряха. Защо тогава не изброите направо 10-те качества, които книгите са ви помогнали да култивирате?
       По моему, и лично за мен, четенето е именно това – възможност да видиш колко и в каква посока са се изместили границите на възприятията ти, на мисленето, на светоусещането. Дали книгата те кара да помислиш за себе си или ти отваря ищах да критикуваш стила на писане, личността (и личния живот) на автора? Дали стоиш в дистанцираност от намерението за самоусъвършенстване, оставайки в убеждението, че това задължително (трябва да) се случва на книжни и филмови персонажи, но не и за теб?
        Какво те гъделичка след прочита книгата? Интелектуален глад или духовно засищане?

    Обикновено всички ревюта на книги обръщат с хастара нагоре цялото произведение, но малцина споменават какво е реалното лично за тях докосване в дълбочина и колко е всъщност тя. Харесала ви е, впечатлени сте от стила... ами, хубаво. И какво още... има ли още? Ако не сте готови да го споделите, ами недейте – това си е ваше, интимно преживяване. Но тогава защо е нужно да занимавате другите с по-несъщественото, каквото е списъчното изброяване на заглавия? 
       Може би някой ще ми възрази, че е излишно да търся дълбочина там, където може би я няма. Но аз бих казала, че винаги я има, зависи докъде някой ще разпростре взора си. Дори в най-развлекателния жанр като фентъзито целта никога не е само развлекателна. Вие наистина ли само четете, без да слушате? Да, да. Писаното слово също може да се слуша. Обаче онова, което ще чуя аз и което ще чуете вие, е малко вероятно да е едно и също. Затова изобщо няма да препоръчвам, че току виж сте се почувствали подведени.

        Не смятам, че съм тук (и сега), за да давам оценки на словото, а просто за да се обогатявам от контакта с него. Затова ми е абсолютно невъзможно да посоча само 10 заглавия от всичко, което е допринесло за разширяване на (съ)знанието ми. Има и такива, които не са ме докоснали – дали поради разминаване или неготовност, дали поради факта, че авторът им е бил неумел комуникатор, който е имал нещо за казване, но не е успял да го изрази, обличайки го в подходящата форма. Каквато и да е причината, предпочитам да си замълча, просто защото това е проблем на самия автор, а една критика (с претенциите за градивност) с нищо не би променила обстоятелството, че въпросното слово в тях си остава все така недокосващо ме. Е, някой може и да го намери за полезно – всекиму според възприемчивостта и потребностите.

      Това значи ли, че ще спра да пиша ревюта на книги? Най-вероятно. Ще си позволя доза цинизъм. Мнението е като задника, казват, всеки си го имал. В такъв случай, бих предпочела моето да си остане в интимна неприкосновеност и далеч от чужди погледи. Даже когато ми го искат. И особено във верижни игри.
      Четейки предишните си публикации в блога в раздела „четивца”, виждам просто един професионално изкривен модел на ревюиране, в който е достатъчно да посочиш автора, заглавието, годината на издаване и между всичко това – твоето собствено мнение за написаното. Само че то не е константа, и при препрочит може да се окаже, че е съвсем различно от първоначалното. Какво се е променило? Ами това, че междувременно са се появили други книги, друго слово, друга комуникация, която е избутала границите ти още по-навън, и това разширение вече ти позволява да гледаш на вече прочетеното с по-голяма широта. Дало ти е възможност точно за онова изразстване, което не се измерва вертикално, с растеж нагоре, изтиквайки те над някого. Измерва се хоризонтално, като нещо, което се отваря, по-способно да приема и разбира. То не се нуждае да сравнява, да обяснява, да анализира. 
      
    Поради това за мен всяка критика е някакво своеобразно свиване на границите, криво огледало, което отразява само обстоятелството, че критикуваш на базата на сравнения – излишество, защото докато има слово, ще има и опити за изразяване. И колкото по-малко се занимаваш с качествата на тези опити, толкова по-чисто ще можеш да отразяваш, защото идеята на четенето, по моему, не е да дава оценки на нечии опити. Затова не харесвам интелектуални дискусии, чиито гледни точки се въртят не върху полезния обмен, а в самоизтъкването на собствените ерудитски багажи. Но извинете, не искам да общувам с библиотеки, а с чувстващи хора.
       Изкуство ли? За мен изкуството е просто един достатъчно индивидуализиран естетически аршин, робуващ на приетости и обвързан с твърде много оценяване, което осакатява усещането. Важи не само за книгите или другите художествени произведения. Необходимостта да оценяваш, да категоризираш в превъзходни степени убива уникалността, обезличава я и прави критика неспособен да усеща. Той няма да чуе какво е казал автора и не може да го чуе, защото е твърде зает да го анализира. Понякога казаното е и показано, и зад думите няма нищо повече. Другото е въпрос на интерпретация, докосване, усет.

       Когато чета една книга или гледам картина, не искам нито да я сравнявам с написаното / нарисуваното от някой друг, нито да я разглеждам в светлината на общественото (илин нечие отделно) мнение за нея. Затова напоследък по-рядко пиша ревюта за книги, макар че чета непрекъснато.
        Какво бих могла аз да ви кажа за една книга, която тя не би могла да ви каже сама за себе си, ако вече ви е попадала? И как онова, което аз ви казвам за нея, може да избута границите ви, при условие, че не е моя работа да ви ги избутвам? :)
       Прекрасно е да четеш, но малко досадно да правиш от това парад на интелектуалността, в който плуват едни и същи заглавия. Лично на мен ми е излишно да чета такива списъци, дори в тях да има нещо, до което не съм се докосвала. Нямам навик и да съдя за вкусовете на приятелите си според литературните им предпочитания – нещо, по което интелектуалците си падат особено много. И горко ти, ако споменеш възторга си от име, което за тях е абсолютното дъно на лошия вкус.

        Четенето е занимание самотно и определено е много личен избор. И като всяка лична работа, и в тази има доза интимност. Може би затова такива номинации ми седят малко като покана за ексхибиционизъм.
         Нека не се чувстват обидени онези, на които ще откажа да се разголвам по този начин.

         Признайте си честно, наистина ли ви интересуват тези 10 книги, които са Ефектирали живота ми, или просто ви е кеф да ви номинират? :)

        

2 коментара to “За списъците и за хората”

  • 16 септември 2014 г., 21:22
    Зори says:

    Добре казано ;)

    delete
  • 17 септември 2014 г., 9:41
    Хриси says:


    Добре е чуто ;)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger