2014/03/09

Всички утрини на света


       В избледнелите небеса се оглеждат сънено всички утрини на света, които няма да се завърнат. И само в скърцането на четка по платното, в плясъка на водата, в шума на струя урина върху камък, в спокойното дишане на спящо дете, в пламъчната тишина на свещта и громола на конска карета се крият сенките на вълшебството, наречено музика. Отвъдчовешки саунд, зад петолинието на което прозират гняв, тъга, болка, страхове, радост, любов. Езикът, на който музиката говори чрез седемструнна виола, не е предназначен за уши.
     Напудреното лице на Марен Маре е като гробница от скърби сред разкоша на дворцовия полумрак. Солени следи очертават пътека от сенките под очите му до ръба на атлазеното жабо. Тръгваш след покъртително дълбок глас, за да се озовеш сред зелен горски рай, плиснал боите си всред пасторалната тишина на селски дом, където се крие от света овдовял виртуоз с две малки деца.
     Духът на 17 век е оплътил всяка вещ – кръжи около изрязаните ръбове на кристала за вино, пулсира в жълтия трепет на дебелите восъчни свещи, в цъфтящия мухъл на нахапани ябълки и в червеникавия тен на виолите. Простотата на дома на Сент-Коломб среща помпозния крясък от дворцовия лукс на Луи XIV. 
  Копринените панделки са твърде жесток клуп за дивата душа на отшелника, верен единствено на любовта. Музиката му не е мехлем за кралски капризи. Превърнал се в съдина за скърби, Сент-Коломб няма взор за тривиалното. Със смъртта на съпругата му се е капсулирала цялата нежност, която един мъж от френската златна епоха би могъл изобщо да изпитва.
    Докато погледът попива полумрака и сенките по каменните стени на мазето, в чиято теснота са сгушени мръсните роклици на разплаканите дъщери на маестрото, човек може да усети онази отвъдчовешка тъга, на която е забранено да говори. Тя може да се излива само от струните на трите виоли. И в солените следи нощем.
    Как се учи подобна музика? Как се повтарят с лък и движения неща, което не си изпитвал? Тишината е само обратното на звук. Музиката е послание отвъд звука. Писма от ноти, които носят белезите на детството. Могат да оплътят непоносимостта да бъдеш нещо, което не си. Да правиш обувки от обработвана с урина кожа, вместо да изтръгваш скърби от струните. 
   Много време ще е нужно, докато русите коси на 20-годишния Марен Маре се обагрят в сивата пепел от натрупана печал. Ученикът на Сент-Коломб е по-податлив към зова на дворцовата слава, но трябва да мине през множество трансформации,  докато намери отговора на въпроса що е музика.
     Тогава ще може да повтори всички утрини на света.


     Изключително силен и въздействащ филм на режисьора Ален Корно, „Всички утрини на света”(1991)  е по едноименния роман на Паскал Киняр. Ролите са уникално изпълнени от Жан-Пиер Марел като Сент-Коломб, Жерар Депардийо като Марен Маре, Гийом Депардийо като младия Маре и Ан Броше като по-голямата дъщеря Маделин. Играта ú с очи е възхитителна, а филмът е носител на наградата „Сезар”.
     Съвсем заслужено! :)

изображение: интернет


0 коментара to “Всички утрини на света”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger