2014/03/01

Люлката на греха

7


    В старата църква стъпките звучат с изгнилия рефрен на скърцащи дъски. Сякаш под захабените чергици дървото изкашля последни спомени за тежестта на ковчезите и смазващата тъга на опечалението. Под строгия взор на иконите плуват слънчеви отражения и ароматът на тамян се блъска в стъклата с отчаяния вопъл на жаден за въздух.
    Скрити в забрадките бръчки. Някакъв опит за смирение. И очевидно бягство от делника, в който ги чакат плевелите в градината, гладни врясъци откъм порутени оборчета и кълбета от сплетни за комшийското битие. Взорът ми докoсва похабените лица на хора, които кротко чакат реда си да бъдат прибрани при Бога. Някой ден.    
   Дотогава стъпките им ще скърцат в уморените сенки на делника и празника, събрани за малка лепта. Грехове се откупуват със смирение и молитва, така знаят. Нищо че в момента, в който се отдалечат от църковните порти, отново ще се върнат в познатото русло на грубите изрази, клюки и братоубийствени вражди. Любовта ли? Тя не им се полага, така са научени. Не научиха, че могат и сами да засветят, без да бъдат палачи. Че грехове не съществуват.
     Границите на прошката им се простират само до ръба на черковния праг. А пределите на греха са много отвъд полето на мислите им – в онзи предчовешки избор, който не знаят, че са направили. В коравината на душите им е издълбана люлката, в която всеки грях е първороден. Но не знаят, че в името на душевната си чистота сътворяват най-големия грях.

     Превъщат Бога в свой Ирод. 



изображение: оттук

7 коментара:

satanas каза...

Ти си... не знам какво си.
Извънземна? Великан? Какво си?
Мога само да кажа, че съм горд от приятелството ни!

Хриси каза...


Ами.. аз СЪМ. Само толкова. Не са нужни нито прилагателни, нито съществителни. :)
Благодаря, Миленски!

tihomir miloshevski каза...

Наистина е страхотно! Мнооого силно и вярно, даде ми тема за размисъл...

Иво Ангелов каза...

Вярно си напипала същността на християнството...
Харесва ми и как си го описала.

Хриси каза...


@ Тихомир, благодаря! :)

@ Иво, за мен единствената религия е любовта. Всичко останало е догма.
Благодаря! :)

Петър Донкин каза...

Браво, Хрис! Страхотна си! С толкова кратък текст казваш всичко - това само ти го можеш!...А на мен децата ми реват!:)

Хриси каза...


Благодаря, Пеш! :)
Целувки за прекрасните деца!(и да смените ревъла с хилеж... така, де!)