2014/03/01

Люлката на греха


    В старата църква стъпките звучат с изгнилия рефрен на скърцащи дъски. Сякаш под захабените чергици дървото изкашля последни спомени за тежестта на ковчезите и смазващата тъга на опечалението. Под строгия взор на иконите плуват слънчеви отражения и ароматът на тамян се блъска в стъклата с отчаяния вопъл на жаден за въздух.
    Скрити в забрадките бръчки. Някакъв опит за смирение. И очевидно бягство от делника, в който ги чакат плевелите в градината, гладни врясъци откъм порутени оборчета и кълбета от сплетни за комшийското битие. Взорът ми докoсва похабените лица на хора, които кротко чакат реда си да бъдат прибрани при Бога. Някой ден.    
   Дотогава стъпките им ще скърцат в уморените сенки на делника и празника, събрани за малка лепта. Грехове се откупуват със смирение и молитва, така знаят. Нищо че в момента, в който се отдалечат от църковните порти, отново ще се върнат в познатото русло на грубите изрази, клюки и братоубийствени вражди. Любовта ли? Тя не им се полага, така са научени. Не научиха, че могат и сами да засветят, без да бъдат палачи. Че грехове не съществуват.
     Границите на прошката им се простират само до ръба на черковния праг. А пределите на греха са много отвъд полето на мислите им – в онзи предчовешки избор, който не знаят, че са направили. В коравината на душите им е издълбана люлката, в която всеки грях е първороден. Но не знаят, че в името на душевната си чистота сътворяват най-големия грях.

     Превъщат Бога в свой Ирод. 



изображение: оттук

7 коментара to “Люлката на греха”

  • 1 март 2014 г., 23:47
    satanas says:

    Ти си... не знам какво си.
    Извънземна? Великан? Какво си?
    Мога само да кажа, че съм горд от приятелството ни!

    delete
  • 2 март 2014 г., 0:06
    Хриси says:


    Ами.. аз СЪМ. Само толкова. Не са нужни нито прилагателни, нито съществителни. :)
    Благодаря, Миленски!

    delete
  • 2 март 2014 г., 0:52

    Наистина е страхотно! Мнооого силно и вярно, даде ми тема за размисъл...

    delete
  • 2 март 2014 г., 10:35

    Вярно си напипала същността на християнството...
    Харесва ми и как си го описала.

    delete
  • 2 март 2014 г., 12:26
    Хриси says:


    @ Тихомир, благодаря! :)

    @ Иво, за мен единствената религия е любовта. Всичко останало е догма.
    Благодаря! :)

    delete
  • 16 март 2014 г., 21:34

    Браво, Хрис! Страхотна си! С толкова кратък текст казваш всичко - това само ти го можеш!...А на мен децата ми реват!:)

    delete
  • 16 март 2014 г., 22:55
    Хриси says:


    Благодаря, Пеш! :)
    Целувки за прекрасните деца!(и да смените ревъла с хилеж... така, де!)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger