2013/11/07

Чаша небе, моля!

      В ноемврийския здрач се събличат силуетите на звезди. И с всяка минута стават по-видими в призрачната си голота. С всяка секунда танцът им ги изтласква отвъд рамката на прозореца, докато изчезнат в невидимия декор на нощта. А само преди няколко часа небесното настроение примижваше в лятносиньо. Да ти се иска да скочиш нагоре с главата.
     Тънък каймак от облаци драпира чернотата. Заприличват на букви. Тропосано небе, като страница от онази малка книга, която четяхме заедно. С дози смях в прегъвката на ъглите, където търпеливо ме чакаше да стигна, за да отгърнеш нататък. Малките книги в големи пространства, в чиито ъгли сега не ме чака никой. И смехът ухае на минало. По ноемврийски. Пресягам се за Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света. Най-точното определение за живот.
      Този луд, шарен, измъчен, възхитителен, влудяващ живот, който в безсънищните ми полунощия крещи и ме разтърсва, че нямам право да удължавам моментите си на слабост. Като онзи, в който пръстите ти опипом търсеха в тъмното издайническа влага в ъглите на очите ми. Безлунните нощи са най-уместното време за откровения. И за сбогуване с неща, които не са ми присъщи.
    Утре ще има слънце. По ноемврийски, като в онзи цветен калейдоскоп над ждрелото на Ерма. С лятносиньо небе. Под всички мостове текат реки, дори и под взривените. Прегръщам Сароян с благодарност, че така добре умее да долива в чашата ми точно толкова сантимент, колкото  ми е нужен, за да се изправя. 
       А утре ще си поискам още небе. 
       От същото, в което ми се иска да скоча нагоре с главата.
       

2 коментара to “Чаша небе, моля!”

  • 7 ноември 2013 г., 17:16

    Размазваш ме с чувството на безизходица, което може и да бъде страхотно. Такава неуредица между усещания никой не може да ми докара. И да ме накара да ми е добре в същото време. Много си добра, по ангелите!

    delete
  • 8 ноември 2013 г., 11:50
    Хриси says:

    Аз съм кълбо от дуалности, които ме люшкат между себе си, но не ми е нужно да избирам нито една от тях, обичам ги еднакво и ме забавлява как се опитват да ме поделят. В мен текат едновременно много реки, и тръгна ли да отливам, рядко се замислям какъв ефект произвежда това. Затова не знам какво да кажа в отговор на толкова трогващия ти коментар, Теди. Май не е и нужно.
    :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger