2013/09/03

Погледни и виж!


Хайде да си поговорим за книги.
За онези сандъчета със слово, от което всеки може да си гребне. Стига да пожелае, разбира се. Има толкова много начини да разкажеш една история, и всички те се свеждат до посланието: „Погледни и виж!”.

Да, да. Може би защото честичко примижваме в томителен копнеж по сладкия сън, а толкова неща искат да сме с отворени за тях очи, да ги забележим, да ги прегърнем. Ами, хайде! Нали точно така се случва онзи обмен, магията на докосването, когато силата на думите като вълшебен дим ви обгръща, а после той трябва да излезе от вас, и вие споделяте, препоръчвате... възторжени, докоснати, събудени. Осъзнати. И искате още. 

Очарованието на книгите е в това, че можете да бърникате в сандъчетата по всяко време и всеки път, когато изпитате потребност от магия за събуждане. Или просто ви се говори. С някой, който така добре умее да вълшебнодумства, че да се разположите удобно сред силуетите на случващото се, и дори да го разпознаете като ваша реалност. Нищо, че понякога кутията с носни кърпички до вас е просто задължителна. За всяко събуждане е нужно и малко разтърсване.

Не посегнах към това сандъче в книжарницата. Може би просто не е бил моментът да го отворя тогава, но то ме чакаше на последната дестинация от синьолятното ми пътешествие. 


Докато Ар Джей Паласио ми разказваше историята на Оги в „Чудо”, осъзнавах огромните размери на нелицеприятната сянка, образувана от толкова много човешки страхове. Точно онези от тях, които пречат да приемаш, да разбираш, да изпитваш емпатия. Кълбо от огънати рамки на приети определения за нормалност, надупчени флагове на Его, забравило, че човешкия Аз не в отделна анатомична част. Хората имат велика потребност да излекуват раните от такова мислене, нанесено от острите ръбове на същите тези счупени рамки.

Ар Джей Паласио не може да бъде лечителят, но може да покаже как у всеки човек дреме по един несъбуден лечител. Но за да се събуди, той трябва да види много отвъд видимото.

Няма да ви разказвам историята. Книгата е като класьор със странички от детски дневници, в които няма нищо детско, освен откровената простота на изказа - искрен и доверителен. В тях се съдържа потвърждението на един закон: Любовта е отговорът на всички въпроси.
Универсалният лек. 



фото: личен архив

0 коментара to “Погледни и виж!”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger