2013/09/10

Най-добрата оферта

Той е всичко онова, което една жена не би харесала в един мъж. Арогантен. Студен. Егоистичен. Груб и безпардонен. Нищо, че вечеря в най-добрите ресторанти и има привилегията да му сервират в посуда с личния му монограм. Винаги е сам и винаги на разстояние една кожена ръкавица от прекия контакт с хората. Ненавижда мобилни телефони и единственото, което го интересува, са безценните уникати в прашни мазета и тавани, които открива с безпогрешния нюх на дългогодишен аукционер и познавач на антики. Суховатата му снага излъчва такава липса на близост, че не е изненадващо отсъствието на приятели в живота му. Върджил Олдман безспорно е капацитет в областта си, способен не само да различи майсторски фалшификат от оригинала, но и да определи най-добрата тръжна цена.

Но самият той съвсем скоро ще си намери майстора, по начин, по който изобщо не подозира. Бихте ли си го представили - на достопочтените 63, да носи цветя на дама или да се влюби? Да, да. До степен да не му пука дали репутация, градена почти половин век, ще рухне за отрицателно време. Да свали ръкавиците си. Да поиска съвети как се печели нечие женско сърце. Да се заинтересува от друг, освен от себе си. И да заобича мобилните телефони.

Каква, обаче, е най-високата цена, която ще плати Върджил Олдман за онова, което ще получи?

На този въпрос отговорът идва, след като светлините в салона блеснат след последните надписи на "La migliore oferta". Не само перфектна игра, не само добре разказана история, не само подчертани поуки, а просто взрив от всичко това, докато седиш в треперливото сияние на екрана в тъмното и всеки кадър те зашлевява с великолепие от пространства и семпла еклектика (ох, Италия!). Драматизмът е просто филигран, Торнаторе няма навик да прекалява, а трансформацията от безчувственост към чувствителност се случва пред очите ти толкова плавно, че накрая просто се чудиш дали ти е жал за посинената наивност на доскоро арогантния притежател на безумно огромна колекция ръкавици, или се радваш, че той най-после се превърна в нормално човешко същество.


И макар че някак си предусещаш какво ще стане по-нататък, това изобщо не отнема от насладата, защото се чувстваш като дете на разходка, което хем избързва пред майка си, хем някак си успява да върви редом с нея, озаптявайки любопитните си летежи и поглъщайки лакомо всичко наоколо. Ретро нюансите бяха умело балансирани, мизансцените - достатъчно пищни, за да внушат усещането за артистичен размах, а целия филм е невероятно приключение, в което магьосници като Джефри Ръш и Доналд Съдърланд те издърпват вътре в историята, докато се превърнеш в част от нея.

Всеки ще види във филма онова, което собственото му огледало ще отрази. Но на фона на общото съжаление, че героя на Ръш губи наистина много, аз лично смятам, че той всъщност получи двойно повече. Да, отмъкнаха му майсторски хитро ценни за него вещи, но всъщност изличиха от живота му фалшивото удоволствие да прекарва времето си в компанията на безсловесни образи, които освен естетическа наслада, не са в състояние да го превърнат от наблюдател на живота си в участник. Излъгаха го с фалшифицирана любов, но го накараха да чувства, да живее, да майноса арогантността, да опознае себе си и границите на онова, което е готов да стори. Да се почувства толкова свободен, колкото си позволи да бъде. На практика го излекуваха, а цената, която плати за това, бе всъщност най-добрата възможна оферта - раздялата с целия му досегашен живот, подчинен на почти канцеларската акуратност да осигурява ценности за търгове.

И най-после, може би му показаха, че любовното чувство също може да се фалшифицира, но не и самата Любов, и всъщност излъгаха самите себе си - г-н Олдман получи уникален шанс да изживее нещо толкова красиво, но както всеки на неговата възраст и с неговото мислене, накрая актът на измамата му попречи да види (а може би видя?), че всъщност е платил съвсем разумна цена. И че за Любовта никоя цена не е достатъчно голяма.

В крайна сметка най-добрата оферта не е задължително най-високата, а онази, срещу която научаваш урок. Безценен при това. А и както мъдро бе отбелязал Тейар дьо Шарден, целият живот се побира в глагола "виждам".

изображение: оттук

2 коментара to “Най-добрата оферта”

  • 18 септември 2013 г., 9:30
    satanas says:

    Много голям филм :)

    delete
  • 20 септември 2013 г., 10:41
    Хриси says:

    И чудесно средство за прекрасно послание също тъй ;) :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger