2013/06/13

Перо от пеликан


       Книжката с пясъчен цвят е като старо сандъче с консервирани спомени, забравено на тавана. Вътре има отрязък от лято, напоено с горчив аромат на банална семейна история. Отрязъкът се подава изпод един кожен тефтер за двадесет и три лева, в който неуверената ръка на 10-годишен мечтател е оставила куп мастилени следи. Тръгвам след тях, край остатъците отлежала баналност, и през цялото време се чувствам на границата между две реалности, усукани като старо корабно въже.


Сякаш съм някъде в 1986-та, в микрокосмос от клиширани семейни отношения, привидно идилични. С една образцовост на живеенето, едновременно потайно и в същото време изложено на показ за публични оценки. В цялата безцветност на този средностатистически битиен модус работещите родители са се отчуждили дотам, че бащата си общува предимно с телевизора, майката се е посветила на детето, а от него пък се очаква същата обезцветяваща образцовост в поведението. Статусът „семеен” е отмил всеки възможен цвят дотолкова, че на 34 изглеждаш на двойно повече, а всяка радост или страст изглеждат като вулгарна проява на недопустима екстравагантност.
И все пак годината не е 1986. Като внезапно материализирани от бъдещето се мяркат молове, мобилни телефони, аюрведични практики, йога и медитации, политически протести. Съвремие с привкус на нафталин и цитронада, срещи със стари съученички и една изневяра, дошла да покаже цялата сивота на съжителство в брак, в който любовта забравено и срамежливо наднича единствено иззад неизпратените писма в кожения тефтер.

Фабулата е повече от клише. Гостенка, отседнала в семейството докато си намери работа, успява да внесе малко цвят във фамилния пейзаж. За всеки от тях тя е носител на различно послание – за бащата е любовницата, каквато съпругата му не иска да бъде; за майката е дружка за кафе и лаф, някакво разнообразие от обикновено скучните делници; за 10-годишното хлапе тя е довереник, по-голямата сестра, с когото може да се отпусне, да бъде приятел и даже да избяга на кино. Когато, опитвайки се да разчупи скучния семеен порядък, бива изгонена от съпругата, заедно с нея си тръгва и съпругът.
Какво всъщност се е случило? Удобството на образцовостта се е пропукало като набъбнала мазилка, показали са се петната от отчуждение и белезите от ранени малки неща, останали твърде дълго без внимание. Когато не можеш да промениш нещата, ти остава само възможността да промениш мисленето си за тях. Да излезеш от клишето. За всички участници в семейната картинка случилото се е вододелната линия, отвъд която всеки има шанса да види нерешените си проблеми, отложени въпроси, поколенчески бариери и отказ от приемане на нещата такива, каквито са.

Лятото на 10-годишния Мартин е пълно нови хора, които се появяват, за да му предадат едни други уроци, за които няма да получи оценки в бележника. После трябва да си тръгнат, за да подейства посланието. Когато си дете, проблемите на възрастните изглеждат като лепкав контейнер с луга и кал, където в никой случай не би влязъл. Но понякога е добре да се покриеш външно с кал, за да можеш да оцениш лекотата при отмиването ù. И да пожелаеш да махнеш и онази другата, отвътре, която тежи много повече. Та какво е лятото без кал, без приключения, без любовни трепети? Детският почерк криволичи между споделените тайни за раздвоението между симпатичната съученичка с трапчинки и едно сляпо момиче, с което ще сподели най-вълнуващото лято. От страниците на дневника като тежки пеликани прелитат вълнения, съчувствие, разбиране, любопитство – цяло ято от емоции, които носят промяна в мисленето и порастване. Един отрязък от лято, написан с перо от пеликан. По детски чисто и все пак по своему мъдро.

Затварям ковчежето на Ирина Папанчева с усещането, че всеки, който след мен ще изброди пясъците на иначе баналната семейна история, задължително ще види и по-дълбоки следи. А нетърсени отговори ще кацнат тихо, давайки възможност да погледнеш в огледалните води на собствения си битиен модус и да видиш дали всички цветове в него са налице.

Ако не са, винаги можеш да намериш перо, с което да оцветиш собствената си приказка. 

фото: личен архив

0 коментара to “Перо от пеликан”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger