2013/02/05

:)




       Позабравила съм умиротворението на ранните сутрини. С лятносиньо небе и карамелени облаци. В изчервените прозорци дефилират човешки силуети и събудено слънце. Загребвам си от оловно-мъгливия въздух. С привкус на пушек е. Като онзи, който мама внасяше в топлата стая, скрил се в косите ù. Смеехме се, че прегръдките ù миришеха „на вънкашно”. :)
       Булевардите посрещат и изпращат бързащи ходила. В бреговете на овлажнелия ми взор се плиска някаква странна симпатия към фигурите, с които след миг ще се разминем. Притеснено момиче с накриво завързан шал нервно пуши и фиксира червеното око на светофара. Ето онази малко високомерна госпожа в лилаво елегантно палто, която без нужда си оправя ръкавиците. И леко плешивеещ господин, от чийто джоб наполовина стърчи безплатен вестник. Напомня ми за баща ми. Сигурно заради очилата. 
      Свързаността е прекрасно усещане. Мислено натиквам по джобовете им по една усмивка. Да си имат. Приисква ми се да сгъна тези емоции като хартиени късметчета за кафе и да ги пусна в кутия за ежедневни хубавини.

Когато спреш да виждаш тела, започваш да виждаш души.
Защото любовта е начин на живот.


2 коментара to “:)”

  • 7 февруари 2013 г., 6:31
    morrt says:

    Ние харесва.
    ЛибоФ хубав.
    Усмивка топло.
    Човек радва.
    Мирси.

    Поздрав!

    delete
  • 7 февруари 2013 г., 9:25
    Хриси says:

    Пак заповядайте, Морти!
    :))))))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger