2012/12/18

Погалване с перце от дим


           
        Знаете ли какво лекува успешно офисен главобол? Да се озовеш в приветлива, ярко осветена книжна джунглица с птици от хартия. Особено към осемнайсетия час, когато мракът започне да се усмихва срамежливо около жълтите кълбета на уличните лампи и да наднича иззад коледната украса по булевард Витоша.
Дъхът прави смешни лупинги, докато лавирате като перце между потайни локви, бързащи хора и задрямали край витрините пейки. „Гринуич” свети като фар за заблудени перца, готов да ги приюти сред кокетно подредени книги, лавици с ароматен чай и амфитеатрално очакващи столове. Предстои погалване с „Перце от дим”. Какъв топъл и главобололечителен уют!
         Мервам познати лица. Ей там, в редичката от черни седалки с разтворена книжка в скута, седи търпеливо леко прегърбената фигура на друг голям поет. „Там в тилилейската, там във злодейската / гъсто гъстейска гора / странно чудовище има леговище / скрито в една пещера...”. Усмихвам се на приспивните стихове и белокосата глава, сведена над зелената книжка. По-нататък взорът ми среща Тошка Иванова, чиято огнена коса и елегантна вратовръзка в никакъв случай не мога да сбъркам; пресреща сновящата с покани в ръце Милена Ташева, сблъсква се с неспокойно блуждаещата фигура на колегата Иван Бакалов, чиито очила изпод баретата някак си не успяваха да получат отговор на въпроса „Абе, тази откъде я познавам?”
       Разминавам се с  Анастасия Карнаух, която тъкмо е получила автографа си, докато бавно скъсявам дистанцията между себе си и прикоткващата смисъла, мекослънчева Мария Донева. Около нея постоянно изникваха хора, които нямаха търпение да бъдат погалени с перца от усмивки. След среднощни разговори, джин с вода вместо тоник, няколко смс-а и чорапените й куклици, които си разказват приказки на лавиците ми с книги, не очаквах да ме познае.
      Обаче грешах. Прегръдки, набързо разменени слова и обещание за повечко от тях след всеобщото погалване. Усмивката ù образува едни таква сладурски трапчинки и можеш да се почувстваш обло затоплен от толкова извиращ позитивизъм. :))
После перцата притихнаха по столовете и книжния рай се огласи от една дългоуха поема, от „Програма максимум” и всеобщ смях. Погалването с перце от дим образува усмивки, премахна главоболия и насити въздуха с емоции. По детски лудешки като че ли, заразителни. Да ти се прииска да си събуеш обувките и да се понесеш в танц.


       После пред Мария неусетно се изви дълга върволичка от ръце, прегърнали обсипаните със зелени перца корици, и детският ù почерк ги калиграфисваше от сърце. Подадох ù моята, но май не беше нужно да си казвам името, защото вече го къдреше върху форзаца. „Знам”, каза, образувайки още една трапчинка. „Ще се чуем”- додаде след прегръдката. Е, как иначе? :)
     
 

         Навън студът веселееше.

„Кадифе и брокат,
ей така – по земята.
Някой много богат
е пилял,  без да смята,

скреж от чисто сребро...”

       Най-богатите са винаги тези, които се раздават.
       Като Мария.     

2 коментара to “Погалване с перце от дим”

  • 19 декември 2012 г., 9:42
    satanas says:

    Не спирам да се възхищавам на уникалния ти изказ!

    delete
  • 19 декември 2012 г., 15:48
    Хриси says:

    Благодаря! :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger