2012/07/19

Щастие с ябълков привкус



Получих ги, получих ги, пооооолучих гииииииииииииииииииииии! :)
[мислите ми крещят, не съм аз.]

Вървя по Алабин и се усмихвам, усещам приятната издутина на жълтия плик, който съм стиснала с велико благоговение. Хората по улиците ме гледат странно, то какви ли неща не правят жегата и радостта с хората, дамите ми се усмихват в отговор, а господата се отдръпват почтително, гълтат стомасите си и си придават сериозен вид. 
Май трябва по-честичко да нося токчета и къса пола. :)

Десет минути след като напуснах хладните покои на централна поща, влетявам запъхтяна обратно в офиса. Нямам търпение да отворя пакета, на който по детски чистият почерк на Мария Донева е калиграфисал адреса ми, буквите се поразмазват от вълнението, измъквам огромни канцеларски ножици, и те жълти. Жълти като лудостта, която сигурно щеше да ме взриви, ако си бях позволила да отворя плика насред улицата и да дам воля на нереализираните си вокални заложби.

Внимателно, внимаааателно... почти свещенодействам, защо са толкова изтъпени тези ножици, Господи, и въздухът е на привършване. Броя до осем и надниквам в зейналата жълтосрезна усмивка на плика. Дете и коте. Педя човече и длан животинка. Възхитителни миниатюрни същества с палави погледчета. От ябълковия отбор. Made with love. Шарени като вълшебство, и ми говорят, говорят... 
Почти съжалих, че малката ми сапунерка не е тук, за да запечатам невъобразимо щастливата си физиономия. И великолепните чорапчовци.

Не очаквах, че ще ги получа толкова скоро след онзи среднощен и толкова непринуден разговор, когато си бъбрехме за поезия, общи приятели и човешки неща. Аз, с портокалов швепс в чаша за вино, и тя - с вода в джина вместо с тоник. Някъде между смеха и дозата минорност ми поиска адреса, за да ме зарадва още на следващия ден с творенията на сръчните си ръчици. Нищо, че ги получих едва днес. Пред гигантизма на жеста [да зарадваш с подарък почти непознат] джуджеят всякакви прозаични перипетии.

Трогват ме розовите усмивки на куклиците и тези голееми очи, в които придремва зашит прекрасния Дух на всички неразказани истории. Ще си ги споделяме. И ще си получат имената. Още тази вечер.

Мимс, ти си невероятен вълшебник!

БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ СЪРЦЕ!
[и да си понаглеждаш пощенската кутия :)]

П.С. По липса на снимки собствено производство (засега), визуализираното ми щастие  изглежда ето така
П.С 2. А това са резултатите от инвазията на ситните вкъщи - полазиха по рафтовете с книги, седяха чинно до монитора и се кикерцаха под стола.




Беше забавно да ги снимам, но още не са решили къде точно искат да стоят.
И все още са безименни.
:)







5 коментара to “Щастие с ябълков привкус”

  • 19 юли 2012 г., 15:05
    satanas says:

    Колко му трябва на човек, за да е щастлив? :)

    delete
  • 19 юли 2012 г., 15:40
    Хриси says:

    Ами, в моя случай... голямото щастие винаги идва от малки (и неочаквани) неща (с много мисъл и смисъл в тях) :))

    delete
  • 19 юли 2012 г., 15:42
    Хриси says:

    ... което, като се замисля, ги прави всъщност гигантски. :)

    delete
  • 19 юли 2012 г., 15:51

    Спомних си, че и ти правеше подобни навремето.

    delete
  • 19 юли 2012 г., 16:13
    Хриси says:

    Правех книгоразделители, Владо, но да, все на hand made принцип си е, макар че далеч не мога да се похваля с толкова виртуозни изпълнения :)))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger