2012/07/04

Бъдеще за обемните жанрови форми. О, йе!



Преди няколко години Труман Капоти драсна клечицата и подпали интереса ми към новата журналистика, или иначе казано, към онова съчетание на литература и журналистика, което по същността си не е нито едното, нито другото, а сплав от факти, поднесени с художествено майсторство така, че звучат белетристично. С „Хладнокръвно” Капоти не само създаде нов жанр – нехудожественият (non-fiction) роман, но и утвърди този вид проза като изразното средство на XXI век. Та, ако 19-ти век е бил ерата на романиста, 20-ти – ерата на журналиста, то 21-вият – може да се очаква – ще е ерата на литературните журналисти. :)

И даааа... някак си така се оказва.
Интересно е обаче къде е мястото на този толкова многообемен жанр в технологичния въртоп, в който редукцията на информациите в Интернет поставя всеки по-обемен материал пред дуален избор – или да се съкрати, или да потъне в забвение. Има, обаче, и друга възможност отвъд дуалността. 

За автори и журналисти, които се занимават с нехудожественият (non-fiction) жанр, тези тенденции са сериозна пречка за публикуването на техните книги, тъй като както жанра, така и тематиките им предполагат съдържание, много по-обемно, отколкото позволяват колонсантиметрите във вестник или списание.
Иначе казано, възниква въпросът трябва ли качеството на материала да бъде жертвано в името на по-кратките обеми, когато една творба е на границата между списанието и книгата? И къде е мястото на подобни текстове, чиято дължина често е около или малко над 20 000 знака? Публикуването „на парче” в поредни броеве, каквато е била практиката в доста списания и вестници, вече не удовлетворява много автори. „Хората вече не разчитат само на вестника или списанието, за да научават новините”, твърди Ник Билтън ("Аз живея в бъдещето"). Пък и всеизвестно е, че потребителската нередовност спрямо пресата (у нас) се определя по-скоро от финикийските наличности, отколкото от информационен глад. 

В Интернет преобладава културата на потребление на кратките форми. Къде тогава е мястото на нонфикшън прозата, която нито може да бъде публикувана в традиционните медии, нито изглежда привлекателна за четене поради големия си обем онлайн? Билтън вярва, че няма място за притеснение, понеже все повече стават онлайн издателските платформи, ориентирани към онези увлекателни разказвачи, документалисти, есеисти и журналисти, чито текстове надвишават 5000 знака. Такива платформи са примерно Kindle single, Byliner Originals (предпочитам!) и Atavist, които предоставят място точно за този вид жанрови творби. Всяка от тези платформи дава възможност на авторите да разкажат историята си в 30 000 думи.

Това обстоятелство само по себе си е подсказва, че нито романът като жанр може да загуби актуалността си в условията на технологична експанзия, нито че са намелели потребителите на точно такива обемни жанрови форми, предполагащи мислене в дълбочина. Което е много, премного, изключително радващоооооо! :)

За предимствата на всяка от издателските платформи може да си попрочетете от изчерпателния материал на Кери Фланаган, който ме ухили доволно, тъй като напълно потвърждава тезата ми, че откритието на Капоти не само има бъдеще, но то е бъдещето. 
Факт, романите от факти се търсят (и продават) много по-добре от белетристиката. 

Такива и още много размишльотини относно Капоти (аз съм тоталически капотизирана, простете!), "Хладнокръвно", личните ми откритийца, non-fiction прозата, новата журналистика и нейното бъдеще ще може да прочетете в книжката, която подготвям от почти година, и чието работно заглавие все още ми причинява безсънни мисловъртопи.
Че ще излезе, ще. Дано я дочакате.
:)

0 коментара to “Бъдеще за обемните жанрови форми. О, йе!”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger