2012/07/01

Защото ме усмихвате, въпреки


Тя сякаш ме преживява... отново. И ми се допътува с влак. Влюбих се в лимонадените ù поляни. И приказките за принцеси. В сенките на думите  и саксийни романси, които след прочит поръсват с меланхолична захар душевните ми лехи. Едно такова хем сладостно, хем сълзоливно. Докосващо.

И тя е такава.
Дребничка великанка с чувствителна душа и винаги гладна за пастички от естетика.
Книжки, кукли и всякакви цветни неща.

Нищо, че не се запознахме, когато влезе в онзи бар (на края на... едно очакване, толкова труден за откриване и мъчен за изкачване с иглени токчета)С извънвремеви моменти и непознати открития.
Срещнах я покрай теб. И я (по)опознах чрез блога ù.

Тогава не знаех нищо за нея.
Не и че пише така.

Мария Донева.
Кара ме да се чувствам едновременно на 3, на 30 и на 300.
Сякаш присъствам на постановка, в която думите танцуват като силуети в театър на сенките.
Става ми едно такова благодарно. Бълбукащо като мехурчета в портокалов швепс.

Ще взема да ви благодаря и на двамата.
Защото ме усмихвате, въпреки.
:)


0 коментара to “Защото ме усмихвате, въпреки”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger