2012/06/05

Приключенски наивизъм а ла Кафка


    
    Ако прислужницата забременее от теб, а не си успял да навършиш поне 17, това е достатъчен довод за родителите ти скоропостижно да те изпроводят до кораба за Америка. С чадър и очукан куфар, в който единствените съкровища са резервен чифт дрехи и стара семейна снимка. При това обилно ароматизирани от качествен немски вурст, преседял във вехтата херметика през целия път до обетованата земя. Където е редно да отпочнат къде комични, къде трагични, но определено каляващи приключения в стил Дикенс и доза Хък Фин.
Карл Росман, по мечта инженер. И по неволя пиколо. Вуйчо му (не  владика, а  „скромен” бизнесмен в логистиката и застраховането) е толкова принципен, тъй щото приема невинното гостуване на племенника си у негов конкурент и очарователната му дъщеря като кръвна обида. Дотам кръвна, че му показва пътя, куфара и резонните си мотиви в няколко реда и с „ауфиедерзен”, които Карл трябва да получи точно в полунощ. Момъкът е достатъчно наивен, за да повери скъпоценния си куфар на непознат, и достатъчно видиотен, за да го направи с цел да спаси и чадъра си от загубване. 

 
Той е по чаплиновски забавен и леко пресилено глуповат, еманация на недоучил интелигент, у когото дремят будна съвест, джентълменски привички и рицарска доблест. С две думи, Карл Росман е неошлайфан диамант, за чийто блясък ще са нужни както много часове на прилежание над учебниците по английски, така и доста ъперкътващи срещи с неприятни типчета. И типки – очарователната фройлайн, в чийто дом младият немски хидалго едва не се пребива в тъмното, докато се опитва да избяга, се оказа владеещ източни бойни изкуства цербер. Та желанието му за бягство е напълно оправдано, доколкото – при все строгото си нафталинено възпитание -  представите на Карл за романтична среща изключват възможността да бъде набит още при запознанството. 

Властта, облечена във всепозволеност и безпределна арогантност, е задължителният препъни-камък за емигрантската издържливост. На Карл ще му се налага да бяга от полиция, да се обяснява като ученик пред хлътнал оберкелнер и недоскиващ старши портиер, да бъде без вина виновен и да преглъща горчивия послевкус от твърде изопачени думи с принаден смисъл. И въобще, имигрантското му битие е лабиринтна траектория от бягства – от семеен позор, от лоша компания, до убежището в пътуващ театър, където най-после може да сбъдне мечтата си в тази последна спирка от нескончаеми начала. 
Носителите на целебни мехеми за душевни рани импонират с нравствеността си на Карл – г-жа главната готвачка, Терезе, Джакомо. Крехкодушевни натури, за чиято благонамереност той ще се държи като за спасително въже.

Човек би очаквал от Кафка всичко друго, но не и подобна оптимистично-наивистична творба. Не че липсват задълбочеността и художеството при обрисовката на персонажи, ситуации или житейски изводи. Повествованието е изключително описателно и детайлно, без да е тегаво. Но хуморът, обстоятелствеността, приключенската жилка на фабулата – толкова са нетипично кафикиански, че единственото оправдание може да се търси в полетите на въображението на Кафка - той създава  този именно образ на прединдустриална Америка, без да е стъпвал там, много преди на широката общественост да са познати и Чаплин, и привидния романтизъм на емигрантството.

Сборникът разкази „Преображението” (1982) включва и една глава от „Америка” (1985) - „Огнярят”, което ми даде възможност да сравня преводите съответно на Венцеслав Константинов и Ива Илиева. Адмирациите ми заслужено са за Константинов.

Е, Кафка си е Кафка. Останалото... са подробности.

фото: личен архив

6 коментара to “Приключенски наивизъм а ла Кафка”

  • 6 юни 2012 г., 15:57
    Valkocompany says:

    Кафка ми е тежък :)
    Виж - Едгар Алън По е друга работа :)
    The Raven
    http://rutor.org/torrent/199985/voron_the-raven-2012-dvdrip-avc-licenzija

    delete
  • 6 юни 2012 г., 16:32
    Хриси says:

    Чели сме го, одобряваме :)
    Вал, По е цял романтик, мен ако питаш. И по-близък до Йейтс с неговите келтски истории за духове :)))
    Всъщност, Кафка наистина е трудносмилаем, затова не препоръчвам "Процесът", но пък сборникът му с разкази е чуден, фаворити са ми "В наказателната колония" и "Преображението". "Америка" ми се видя малко нетипично кафкианска, но пък, както е казвал и самият Кафка, той едва ли има нещо общо със самия себе си, така че... :)))

    delete
  • 6 юни 2012 г., 18:37
    Valkocompany says:

    Така е :)"Процесът" съм я чел отдавна :) Един доста налудничав роман :)
    После изгледах ето това :)
    http://www.rutor.org/torrent/87341/kafka_kafka-1991-dvdrip
    И спрях окончателно с Кафка :)

    delete
  • 6 юни 2012 г., 19:34
    Хриси says:

    Да, "Процесът" се движи по ръба на абсурда :)
    Гледала съм и двете му филмови версии - на Орсън Уелс с Антъни Пъркинс и Роми Шнайдер, The Trial (1962) и тази на Дейвид Джоунс с Антъни Хопкинс и Кайл Маклоклан, The Trial (1993). Приемствеността е абсолютна :))

    Но това с Джереми Айрънс е приятна изненада. Благодаря ти, ще го видя! :))

    delete
  • 11 юни 2012 г., 11:10
    Nadinka says:

    Този сборник още го мъча и не съм го довършила. Седмици след прочитането на Метаморфозата не можех да прочета и ред.

    delete
  • 11 юни 2012 г., 12:53
    Хриси says:

    Да-а-а... въображението на Кафка прави мега сюрреалистични образи.
    Затова и "Америка" ми се видя твърде ординерно четивце.

    Апропо, и филмът на Стивън Содъбърг, който Вал по-горе спомена, не е никак лош. Черно-бял, ретро, провокативен. Айрънс е чудесен Кафка. :))

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger