2012/06/16

Доброволци



Юни, 12. Хвърлям последен, объркан поглед върху привидния хаос от лабиринтни обозначения в bgmaps. Тотално неспособна съм да се ориентирам по карти, иначе щях да бъда наясно, че Домът на киното се намира току под носа ми, тъй да се рече. Погрешно избран файл ме отвежда до поканата, за да установя в последния момент, че часът на премиерата всъщност е с тридесет минути по-рано. Което ме спаси от конфуза да се окажа там за финалните надписи. Точно толкова е дълга документалната лента на режисьорите Стефан Командарев* и Светослав Драганов, наречена „Доброволци”, на която се озовах по идея на една от участничките във филма и моя колежка, очарователната преводачка от жестов език Силвана Павлова.

      Десет минути преди началото на прожекцията вече нервнича пред киносалона, докато се опитвам да демонстрирам хладнокръвно спокойствие под взора на събраното множество. Силвана пристига, елегантна в червената си рокля, и с маниера на професионална актриса се усмихва широко иззад слънчевите си очила, докато ме прегръща на бегом по стълбите към салона. Вход свободен. Приветствия, ръкостискания, пред мен изниква вторият режисьор, чиято ръка поемам машинално, усмивки, влизаме, задръстваме движението. Запознавам се с останалите актьори, синята риза на Стефан Командарев изниква пред нас, внезапно светът ми се струва малък и смущение задебна отвсякъде.
     Точно в деветнадесет светлините угасват. Толкова отдавна не съм била на кино, че ме обзема престъпна гузност и леко вълнение. Силвана изпълва екрана. Смее се до мен. И се разплаква при вида на заснетите глухи деца, които повтарят несръчно кръстния знак пред запалените свещи в храма. Тя е тяхна учителка, преподава богословие. Когато се свързах преди години с нея за интервю, дори не знаех, че съществуват жени-богослови, противно на всякакви канони. Екранът примигва, появява се одухотвореното лице на гид, който държи в ръцете си табелка на Free Sofia Tour. Бойко. Интернационалната група пред него с удоволствие ще демонстрира познанията си за софийските забележителности. Кадри на зимна София. И доброволец, ангажиран с помощ към наркозависими. Павел. Не запомням името на другата очарователна доброволка, която в свободното си време помага  на майки и деца. Виждам лицата им размазано от седалката на последния ред, докато мислено се упреквам за безхаберието си по отношение на оптиката. Усмихнати деца. Доволни. Удовлетворени доброволци. Те имат различни професии и са на различна възраст. Свързва ги само онази воля, отвъд която доброто често бива погрешно тълкувано. Волунтаристични ежедневия, в които няма нищо необичайно, и в същото време то е някак извън рутинните рамки, осмислено и осмислящо, съвместено. Мисля си за онези, на които времето никога не им стига. Или може би желанието за приоритетна организираност.
     Липсват ми субтитрите, за да навляза по-дълбоко в личните мотиви на участниците. Да разбера откъде извират корените на доброволческата позиция. 

Аплаузите изпреварват финалните надписи. Изпреварват и светлините, под които ще застанат участници и снимачен екип, за да споделят красивите емоции от съвместната си работа върху кауза, все още непопулярна в България. Вълнение, усмивки. Светкавиците на фотоапарата поглъщат емоции и движения.
    Опитвам се да уловя някоя от светкавично появяващите се мисли, които не успяват да метаморфозират до въпрос. А е винено време. Време за диалог, за отговори...



Г-н Командарев, филмът пита защо хора като Бойко, Силвана, Павел и останалите, се занимават с доброволчески труд в свободното си време. Те развеждат чуждестранни туристи из София, помагат с жестов език на глухи деца, на наркозависими и на майки. Намерихте ли отговора чрез „Доброволци” и как всъщност ви дойде идеята за въпроса?

За мен отговорът е духовната удовлетвореност на доброволчеството. В осмислянето на живота чрез акта на правене на добро.  Идеята дойде спонтанно след среща с такива хора и няколко разговора с тях.

Какви бяха отговорите лично за Вас по отношение на доброволчеството като кауза в България, имате ли усещането, че това е начинът да се подобри още духовният климат у нас?

Аз живея в България със семейството си, имам две малки деца. От всички медии ме заливат примери на лошо, по-лошо, най-лошо. Решихме с този филм да покажем, че има и друга не по-малко реална страна на живота – на хората, които правят добро. Аз самият и моите деца, а и мисля и българското общество, имаме нужда от позитивни примери…

Как открихте доброволците, чиито  одухотворени лица видяхме да споделят от екрана себе си?

Имахме 4-5 месечен период на издирване и се срещнахме с много софийски доброволци. Избрахме тези, които най-много пасваха на нашата концепция за филма. Но имаше още много интересни и достойни за пример хора, които не влязоха в него.

Те не търсят гласност за каузата, на която са се посветили, но Вие все пак желаете обществеността да насочи погледа си към тях. Лесно ли бе да ги убедите да участват в такъв проект?

Не беше лесно. Но както при всеки наш документален филм, ние прекарваме дълъг период с нашите бъдещи герои, ставаме приятели с тях, печелим малко по-малко доверието им. Накрая те стават наши съмишленици.

Във филма участват глухи деца. Научих, че цялата лента ще бъде субтитрирана на български, за да бъде по-лесно възприемана от аудиторията с увреден слух.  Това е огромна крачка напред, предвид липсата на субтитри в родните кинопродукции. Според Вас защо повечето кинотворци неглижират този въпрос?

Не от лошо сърце, със сигурност… Обикновено към края на филма бюджетът вече е изчерпан, събират се последните пари за довършването и показването на филма. И се лишаваме от доста неща… Добре е това да се въведе като норма, като стандарт, а не да зависи от добрата воля на продуцентите…

Документалното или фикционното представлява за вас по-голямо предизвикателство?

И двете. Обичам да ги редувам – това ме зарежда и държи свързан с реалността.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Улови ли ви Вашето лично спасение?

Личното спасение, според мен, е всекидневен акт. Нееднократен. Така че продължавам да търся всеки ден.

Има ли книга от друг български автор, чийто сюжет бихте желали да реализирате на екран?

„Жените на Варшава” на Георги Марков.

Какви проекти провокират в момента творческия ви гъдел?

Сега съм се концентрирал основно върху игралния филм, който започваме да снимаме през октомври. Работното заглавие е „Съдилището”. Амбициозен проект, ко-продукция на България, Германия, Македония и Хърватия.

______

* Стефан Командарев е режисьор на филмите "Русенска кървава сватба" (2009), "Градът на жените баданте" (2009), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008), "Пансион за кучета" (2000) и др.



снимки: личен архив




6 коментара to “Доброволци”

  • 16 юни 2012 г., 20:49

    Човек не може да работи "доброволец"...

    delete
  • 16 юни 2012 г., 21:07
    Хриси says:

    Никъде в текста не е казано, че това е работа :) Това е кауза, хората се занимават на доброволни начала в свободното си от професионални ангажименти време :)

    delete
  • 16 юни 2012 г., 23:27

    :-) Мда... в свободното си време...

    delete
  • 17 юни 2012 г., 21:23
    Бени says:

    Не е вярно, доброволчеството си е работа и дори си има регламент. Това е полагане на труд, на доброволен принцип. Съществува и харта на доброволеца. Там също са регламентирани отношенията между работодатели и доброволци. :)

    delete
  • 18 юни 2012 г., 22:51

    Мислех, че доброволният труд е безвъзмезден... Но може и да бъркам :-)

    delete
  • 18 юни 2012 г., 23:44
    Хриси says:

    Доброволчеството се превръща в кауза тогава, когато не е инцидентен акт, според мен. На всеки му се е случвало да помогне на пресичащ, на симпатичен пенсионер по стълбище... но постоянството в такива дейности се появява тогава, когато е налице вътрешната убеденост, че подобна помощ не само те кара да се чувстваш по-емпатиращ и полезен, но и канализира усилията ти отвъд материалното облагодетелстване. Самият акт на правене на добро вече отключва множество импулси. Не бих се учудила и да има организирано доброволчество по смисъла на трудови правоотношения, но и аз не съм запозната с такива практики.

    Ето защо има нужда от ленти като тази - да популяризира непопулярното и да обяснява неясноти около тематиката... :))


    :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger