2012/05/14

Робо-уикенд


Той е висок само 120 см. И прилича на току-що слязъл от Луната, с белия си скафандър и „раница” на гръб. Движи се плавно, сякаш е в безтегловност. Създава илюзията, че тъмното стъкло пред лицето му ще се смъкне всеки момент и оттам ще ти се оплези детска физиономия. Наречен е Асимо. Всъщност е хуманоиден робот, разработен от японския автомобилен концерн „Хонда” в помощ на трудноподвижни хора. Височината му е преценена така, че да бъде на нивото на зрителното поле на възрастен в седяща позиция.

Асимо бяга смешно като в забавен каданс. Подскача, „замисля се” с крак във въздуха, преди да ритне футболната топка. Сервира внимателно табличка с напитки. Има си възпитан речников запас, който широко усмихва публиката. И дори кокетно пуска по някое уж болезнено „ооооупс”, когато демонстрира дружелюбието си при ръкостискане. Обикаля в тръс около обекти. Просто няма как да не ти е забавно, докато ти показва какво може.

                      
 
За три дни интересът към робота не е намалял - зали 5 и 6 в Интер Експо Център, където ни изплю мотрисата в неделя, са пълни. Камери, светкавици, клипчета с мобилни телефони. Децата са най-впечатлени, разбира се. За тях има бели балони с името на симпатичното роботче и детски кът, където могат да го нарисуват. И даже да получат награда. Докато Асимо обсебва целокупното внимание на подиума, малчовците му махат въодушевено. Цунамни усмивки заливат множеството всеки път, когато ситното хуманоидче засвидетелства удоволствието си от аплаузите чрез „птичи” движения със свити лакти.

Всъщност тъкмо деликатността на движенията му е обстоятелството, което те кара първоначално да го асоциираш с преоблечено дете, улисано в игра на космонавти. Изкачва стълби с леко пружиниране. Дори можел да отваря бутилки. Неволно се замисляш колко ли усилия и време са били положени, докато се постигне тази фина моторика? Двадесет години. Толкова ни уведомява, че са били нужни, филмът за този супер усъвършенстван помощник. Кадрите текат на огромен екран, преди Асимо да се появи иззад черна завеса, сякаш изскочил от сценарий за космическа одисея.

Никога не съм била особено голям почитател на научната фантастика, но определено бях силно впечатлена от точно тези усилия и постижения на японците в разработването на нещо, различно от автомобили и мотоциклети. Роботчето наистина си заслужи адмирациите, не само защото напълно оправдава названието си (Асимо - Усъвършенствана стъпка в иновативната мобилност), но и защото приложението и полезността му са на практика много по-големи, отколкото първоначално е било замислено.

Фантастичен симпатяга, нали?

Фотограф: Снежана Георгиева

                              

0 коментара to “Робо-уикенд”

Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger