2012/05/17

Bites of reality

6

Нощната лампица фокусира синьото си сияние върху секцията с книги. Виан и О'Хенри уморено надничат в очертанията на призрачното петно, докато купищата други се спотайват съзаклятно в сенките. Най-сетне могат да си почиват, освободени от задушаващите велпапени прегръдки на кашоните, в които снощи завърши нойското им пътешествие до таванското ателие. Много бяло, много арт.

Изкушението да притегля Доктороу под завивките отстъпва пред хищната умора, която несмутимо сдъвква последните остатъци от силите ми. Два след полунощ. Под скосения таван на кукленската ми квартира пролазват сенки на бягащи фарове. Влагата на среднощния въздух не е успяла напълно да прелъсти аромата на почистващи препарати. Още е твърде ново, твърде скоро. Но е толкова мое, колкото изобщо може да усещам нещо, в което се влюбих от пръв (п)оглед.

Последната мисъл, преди да ме отвлече Морфей, бе за прилежно съхранените мигове, с чието пролетно ухание дълго ще подслаждам аклимативните си делници. Чаят от хубави спомени винаги е спасително средство...

... срещу гладния ропот на предизвикателната реалност.

фото: личен архив

6 коментара:

Иво Ангелов каза...

Приятни сънища! А след това покажѝ и в снимки:-)

Nadinka каза...

сега имаш прозорец и безброй звезди :)

Megan каза...

Ще се радвам на снимки, изглежда да е мноого хубаво при теб...

Хриси каза...

@Иве, още обмислям :)))

@Надинка, таванският битиен модус най ми приляга :)) И няма кой да ми мята отгоре резултатите от липсокултурието си :)))

@Мег, прекрасно е, сякаш е конструирано точно като за субекти по пинта и двадесет :)))

satanas каза...

Публикуване на коментар. Втори опит :)

Кратко, точно и ясно, поднесено с неповторимия ти изказ.
(bow)

Хриси каза...

Честито, Миленски! :)

И благодаря.
(sun)