2012/03/09

В чужда кожа


Той е пластичен хирург. От тези, при които прецизността към естетиката граничи със склонността към безумни експерименти над ръба на закона. С визия на латински любовник и наклонности на Джак Изкормвача. Той е обсебен от човешката кожа. Обсесията му си има име – Гал. Съпругата, обгоряла жестоко в банална автомобилна катастрофа след бягство с много потентен, но също толкова безмозъчен банков обирджия. Жестоко обезобразена, Гал живее "като вампир – в мрак и без огледала". Докато не вижда лицето си в стъклото на прозореца, от който се хвърля. Пред очите на невръстното момиченце, чийто живот ще поеме по студените коридори на психиатрична клиника. Д-р Ледгард превръща подземието на разкошния си дом в Толедо в лаборатория за страховити експерименти. Ел Сигарал. Опитните голи мишки там всъщност... са хора.

Тя е престъпно красива. С огромни очи, крехка физика... и божествена кожа. Най-добрата кожа на света. Тя е творение на д-р Ледгард. Живее в изолация и под постоянно наблюдение – като гола мишка в огромен стъклен контейнер. Изписала е белите стени от край до край с молив за очи. Същите моливи, които икономката на хирурга ú изпраща с подвижен асансьор, за да се научи да гримира лицето си. Лицето на Гал. То не изразява нищо, освен тъпото упорство на експериментален обект. Името ú е Вера Крус. Безмилостно реже тялото си със страници от книга. Не понася кожата, в която живее. В нея клокочат тъмни страсти, движещи се в диапазона между желанието за убийство и самоубийството. Всъщност се нарича Висенте. 27-годишен, изчезнал мистериозно, за да се превърне в продукт на брутална трансгенетична интервенция. В Ел Сигарал.

Какво се е случило, за да се превърне Висенте във Вера? Отговорът е в онази есенция на филма, която е най-добре да вдъхнете сами. Интересен. Порнографски. Странен. Не знам кое определение ще му подхожда повече. Въобще, Алмодовар си е Алмодовар.

И тук е замесил силно меладраматично тесто от лични трагедии, брутални прояви на сексуалността и казус за наглата всепозволимост в медицината. Изборът на Елена Аная за ролята на Вера е повече от удачен. В нея има някаква топлота и очевидна ранимост, а приликите с Пенелопе Крус и Хелена Бонам Картър подсказват печелившата комбинация от физическа уязвимост и душевни сили, така типични за женските персонажи в повечето успешни ленти на сивокосия испанец. Антонио Бандерас не е особено убедителен като хирург, но като се има предвид, че Алмодовар има навика да снима предимно с актьори, с които е работил и преди, не е изненадващо, че ролята на д-р Ледгард е поверена именно на него. Доза различие от обичайните мачовци. Един Хавиер Бардем с цялата си корпулентност би бил далеч по-неубедителен като хирург с аристократична осанка, който носи плетени жилетки, пуши опиум и извършва вагинопластики със завидно хладнокръвие и липса на скрупули. Пък и латинските любовници все някога остаряват. Някои, уви, не особено красиво.

Кожата, в която живея”(The Skin I Live In, 2011) е трилър с твърде много мелодрамни нюанси. След него си задаваш въпроса къде е любовта и в що за садистични измерения е поела, за да оживява в моделирани тела с осакатени души...

Сега остава да се запозная и с книгата на Тиери Жонке „Тарантулата”, върху която е базиран сценарият. Чувам, че „Колибри” са я издали миналата година.


избражение: оттук

8 коментара to “В чужда кожа”

  • 9 март 2012 г., 19:48 ч.
    Valkocompany says:

    Интересен филм. Но в Испания не издържа на конкуренцията на Black Bread
    http://en.wikipedia.org/wiki/Black_Bread

    delete
  • 9 март 2012 г., 21:04 ч.
    Хриси says:

    Е, поне е получил "Гоя", който - доколкото ми е известно - е испанският еквивалент на "Оскар" :)

    delete
  • 9 март 2012 г., 21:10 ч.
    Lammoth says:

    И на мен много ми хареса филма :)
    Съгласен съм и с това, че Бандерас леко сякаш не седеше на място, но пък Елена сияеше и едва ли някой е забелязал Антонио (поне от мъжката аудитория :р)

    :)

    delete
  • 9 март 2012 г., 21:19 ч.
    Хриси says:

    Дааа, особено моментите, когато играеше с очи. Просто страхотно изпълнение! :)
    Антонио вече и за дамската аудитория е мъчно фаворизируем :)))

    delete
  • 10 март 2012 г., 12:04 ч.
    Nadinka says:

    О, да, страхотен филм!
    Елена Аная ми е любимка (няма как да не е след Стая в Рим) :)

    delete
  • 10 март 2012 г., 15:59 ч.
    Хриси says:

    Горкият низвергнат Антонио... знаех си :D

    На мен най-неправдоподобна в целия филм ми се стори реакцията на жертвата. Психопат издевателства над тялото на мъж, а след интервенцията у него няма и една нормална човешка реакция - гняв, ярост,отчаяние, безсилие. Само някакъв слаб потрес, изразен с разширени зеници. Пффф.

    delete
  • 28 март 2012 г., 17:01 ч.
    satanas says:

    Филмът не ми хареса. Интересен замисъл, но реализацията не е на необходимото ниво. Нищо чудно, прекалено много да съм си вдигнал критериите, знам ли ? :)

    delete
  • 28 март 2012 г., 17:49 ч.
    Хриси says:

    Да, имаше неща, които можеха да бъдат спестени, но понеже не съм чела книгата, не мога да преценя доколко сценарния замисъл се покрива с повествователната идея. :)

    delete
Предоставено от Blogger.
 

Епистoларности Copyright © 2011 -- Template created by O Pregador -- Powered by Blogger