2012/02/12

Flight

4


Срамежливи лъчи се провират през непоколебимо спуснатите щори. Разголвам прозорците, за да видя филиграни от скреж, влажно разтопени под милувките на зимното слънце. Витоша ми намига, сънено отблъснала облаците. Голите клони на дърветата прегръщат ефира с дивата жажда на дългоочакваното, снегът попуква в ледения въздух, а кварталът се събужда за живот след малката смърт на безпаметните сънища.


Време е за кафе след половинчасовите асани, след които се чувствам безтегловна.


Бълбукане... мехурчета кафеена пяна и измъкнала се незнайно откъде мелодия, която ме взривява с нежна еуфория и запечатва на устните ми константна усмивка.


Слънце мооооооооооое, откога те чакам...


В унисон съм с пълзящите по щорите лъчи. Усещам как политам всред екзистенциалната реторика на деня, иска ми се да рисувам запотени усмивки по стъклото и да отпечатвам драскулки с иницали по девствената повърхност на натупалия през нощта сняг.


Слънце мооооооооооое...


Неделният ден обещава прекрасна неповторимост, в която искам да оставя душата си да лети между случващата се и все още неслучилата се реалност.

Голямата наука да живееш щастливо се състояла в това да живееш само в настоящето. Ех, Питагор! Да пакетираш щастието в 24-часови дози не е нищо друго...


... освен страх от летене извън рамките на времето.

4 коментара:

Valkocompany каза...

Ха, слънце мое - климатик твой :)

Omnia каза...

Щях да кажа нещо вероятно умно, но коментара на Вал ме разсмя от сърце :))))
И в крайна сметка- да живеят усмихнатите дни :)))

Ирония Идиотова каза...

Обожавам метафорите с които наричаш:) Обожавам да те чета!:)

Хриси каза...

@ Вал, изкуствените източници топлят, но не сгряват ;)))

@ Силве, и неусмихнатите също! ;))

@ Идиотова, за мен е чест и удоволствие! :* :)